Nußdorf края на септември, началото на октомври

Attersee Gartenvilla на баира - https://www.booking.com/hotel/at/attersee-gartenvilla-nussdorf-am-attersee.en-gb.html

 Хапване

• Restaurant El Barril / https://maps.app.goo.gl/mEiuZZTFdig6HSv87

Изгрев (около 7:20ч, показва се отзад отсрещните планини)

• долу, на брега на езерото
• на тази пейка https://maps.app.goo.gl/Ym1BikABL4SypAY6A

Run

• до Aussichtsplattform Kronberg https://maps.app.goo.gl/BMEGUjk9sxCZxhCQA и обратно

Други

• Разходка до Pfarrer-Salettlhttps://maps.app.goo.gl/EGhARNLkUgAqB6FD7 
• https://atterseeschifffahrt.at/ - доста пенсионерско, но човек научава нови неща за региона и може да се наслади на гледките

Unterach am Attersee

• до Unterach am Attersee с колело и обратно. В посока Unterach am Attersee вземи R2, на обратно по пътя (иначе здрави да са ти краката по баирчетата) 
• Костени тук / https://maps.app.goo.gl/uuwnzV7tnGjKbDqv8
• Klein-Venedig: Unterach war früher mit Wagen und Pferden kaum zu erreichen. Deshalb, wegen der auf Pfählen errichteten Uferbebauung und wegen der zahlreichen Boote wurde es Klein-Venedig genannt.
• Pestzeit: Die Pest wütete am Attersee nach Überlieferung so stark, dass niemand von ihr verschont blieb. Alle Leute um den Attersee waren gestorben, nur der Faschinger war noch am Leben. Er war über seine Einsamkeit ganz verzweifelt. Da zündete er ein Feuer an und hielt Ausschau, ob sein Zeichen gesehen würde. Und in der Tat, es wurde bemerkt, und am anderen Ufer des Sees, in der Gegend von Weyregg, stieg eine Rauchsäule auf. Rasch schob er sein Boot ins Wasser, um ans andere Ufer zu gelangen. Doch mitten auf dem See kam ihm ein anderes Boot entgegen. Darin befand sich eine Frau, die alleine in Weyregg von der Pest verschont geblieben war. Und von diesem Paar sollen die Bewohner rund um den Attersee abstammen. Der Faschinger und die Weyreggerin mussten nun alle Toten begraben. Die Stelle, wo dies angeblich geschah, heißt heute noch Elend. Das kam daher: Die Arbeit des Begrabens war so schrecklich, dass der eine ausrief: „Ist das ein Elend!“.

Sommerfrische https://de.wikipedia.org/wiki/Sommerfrische

• Der vor allem im 19. Jahrhundert verbreitete Begriff „Sommerfrische“ wird im Wörterbuch der Brüder Grimm definiert als „Erholungsaufenthalt der Städter auf dem Lande zur Sommerzeit“ oder „Landlust der Städter im Sommer“.
• Das Wort selbst soll dem Italienischen entstammen, venetianisch spricht man davon, dass „der einzige zweck des spaziergangs zu sein scheint, frische und kühlung zu suchen. Sie sagen nicht ‚spazieren gehen‘, sondern ‚prendere il fresco‘ (kühlung nehmen)“.[1] Für das Deutsche ist frühe Verwendung aus dem Bozener Raum in Südtirol überliefert, wo die Bürger aus dem heißen Talkessel in die kühlen Sommerwohnungen des Mittelgebirges auf dem Ritten, in Kohlern und in St. Konstantin bei Völs am Schlern zogen:

Кефалос в началото на октомври

Хапване:

• домашен хумус, дзадзики и рефионални зелени маслини от Oasis Supermarket https://maps.app.goo.gl/YpJTrqtPUHvC1uAJ8
• Калмари и гръцка салата https://maps.app.goo.gl/xDdvrAB5azJedZNP7 
• Баклава и кафе / https://maps.app.goo.gl/i1kuxmSvrT8YpiYQ8 
• Рибен ресторант Restaurant Limnionas / https://maps.app.goo.gl/554Yp1aU4Mu4gDXw8 

С колело до (на залез):

• Limnionas Beach / https://maps.app.goo.gl/7QAumgv4rfbwvR4U8 (има рибен ресторант там)
• Volcania Beach / https://maps.app.goo.gl/rJLTiodYKxWAcdtH9
• Sunset point / https://maps.app.goo.gl/5oHFEemL4oiCRyh1A

Run:

• Ancient Theater of Astypalaia - https://maps.app.goo.gl/KMqdefywyngLTXJm6 

Колело под наем Stamatis & Maria / https://maps.app.goo.gl/n2Tw7dqF2MB9WkLa7

Kos Town

• С градски транспорт от Кефалс до Кос
• Full-day Island Boat Cruise - https://booking.com/attr-k7wVY0XnTU
• Archaeological Museum of Kos https://maps.app.goo.gl/iYenX3RVYAEiTepV7 
• Hippocrates Plane Tree https://maps.app.goo.gl/X4omBZ8bB8bS8HTZ6
• Баклава тук https://maps.app.goo.gl/tv5e9DPJHquazwxG7 

Содена питка

Рецептата е от тук. Много добре се получи за миналогодишната Коледа.

2 1/2 чаена чаша брашно

1 чаена лъжица хлебна сода

1 чаена лъжица сол

1 чаена лъжица мед

1 1/3 чаена чаша газирана вода 

50 грама семена

1. Подготовка на сухите продукти: Пресявате брашното, заедно със содата и солта в купа, добавяте и семената. Може да ползвате микс от семена, например маково семе, ленено семе, сусам, или пък предпочитаните от вас семена.

2. Добавяте меда и газираната вода и разбърквате с дървена лъжица. След като размесите добре с дължицата, намокряте ръцете си с вода и оформяте тестото във формата на топка и я поставяте в тава, върху която сте поставили хартия за печене. Поръсвате с брашно. С остър нож правите дълбок разрез във формата на кръст върху топката тесто. Печете содената питка в предварително загрята на 220 градуса фурна за около 10 минути, след което намаляте фурната на 180 градуса за около 30 минути, или докато содената питка придобие апетитна препечена коричка.

Тига или как да бъдеш Котка *

•  Още преди да се родиш се снабди с подобаващи шарки. Ако искаш да си възможно най-незабележимата котка, но въпреки всичко красавец, избери тигрови шарки с повечко черно и сиво, бяла гушка и перфектно симетрични бели лапи.
• Появи се съвсем случайно в градината на Дорис, която развъжда котки и има достатъчно котешка храна на склад за изхранването ти с години напред.
• След като няколко дена тя те понахрани стабилно, се разположи най-лежерно в хола и и покажи, че това е мястото, което винаги ти е принадлежало.
• Разболей се от бактериална белодробна инфекция, за да бъдеш преместен в друго вкъщи, където конкуренцията не наброява плюс-минус дванадесет котки на различна възраст и две хрътки, които също понякога се подвизават там.
• Постави ветеринарния лекар в неловко положение, след като види рентгеновата ти снимка. Към същата тази снимка ще се обръщаме като към тази, която е за учебниците по ветеринарна медицина, особено след факта, че може да се оцелее след такова поражение на белите дробове.
• Вмъкни се под кожата на новите си стопани, особено на стопанката, която най-вече те храни.
• Винаги, когато имаш проблеми със стомаха, отиди незабавно на чисто белия памучен килим в средата на стаята, и изхвърли съдържанието на вътрешностите си. Собствениците ти ще оценят експресивните ти графични наклонности. 
• Игнорирай всички котешки играчки или картонени кутии, които ти се предоставят и си играй само с филцовото топче, изпаднало от стари детски чорапи.
• Откажи да ползваш дизайнерската дървена вита стълба от прозореца на кухнята към двора, която собственика ти собственоръчно и с много усилия ти е построил, и просто скачай от перваза на прозореца от повече от два метра височина.
• Одобри простата дъска, спускаща се от прозореца към вътрешния двор, ползвай я два-три дена и след това се запилей на някъде, без да се прибираш.
• Вмъкни се в мазето на една от съседските къщи и отказвай да излезеш в продължение на няколко дена от същата тази миниатюрна дупка, през която очевидно си влязъл.
• Подай сигнал след около седмица и след като разбият вратата на мазето заради теб, погълни около 400 гр котешка храна наведнъж.
• Очаквай кастриране, с надеждата, че няма да се запиляваш така, след като хормоните ти се успокоят.

*Вдъхновено от "Автентичната котка" на Тери Пратчет, last lemon, а и продължение на този списък.

Хляб с фурми и орехи

(веган вариация от тази книга)

100 г фурми без костилка, нарязани
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
настъргана кора от половин лимон
100 мл горещ черен чай
40 г олио
70 г захар (аз сложих сироп от агаве)
125 г брашно
1 чаена лъжица бакпулвер
25 г настъргани орехи
орехи за декорация

1. Фурната се пуска да се загрее на 180 градуса. Формата се покрива с хартия за печене.
2. Фурмите, содата и настърганата кора от лимон се заливат с черния чай и се оставят настрана ("да габардишат") за 10 мин.
3. Олиото и захарта се разбиват на пяна, добавят се при фурмите.
4. Брашното, бакпулвера и орехите и се смесват с останалите съставки. Сместа се изсипва във формата, заглажда се и се украсява с орехови ядки.
5. Пече се 30-40 мин., докато се изпече и коричката потъмнее. В рецептата пише да се остави да изстине напълно, преди да се консумира, но топъл хлябът е....

Чай за разстроен стомах от майката на Хамид

Мента (сушена или прясна) и шушулки карамфил (подправка) се заливат с гореща вода. Консумира се като чай.

Из Горна и Долна Австрия

С колелата на четиридневно пътешествие. Не спрях да проклинам хълмовете на Mülviertel и Waldviertel, по някое време им посвикнах. Къмпингувахме покрай Дунава, след Кремс и изложбата на Пипилоти Рист, после на гости на Катарина, мъжа и и четирите деца.

Ден 10 - 01.04.2015 - Thorung Phedi - Thourung La Pass - Muktinath

В 3.30 ч. звъни будилника. В 4 ч. целият лагер жужи, всички са на крак. Още вечерта сме поръчали закуска и сядаме да хапнем, аз съм само на три бисквити, нямам апетит. Спах повърхностно, сънувах, че вече сме тръгнали. По някое време се събуждах, защото ми беше горещо в чувала, главоболието е напълно изчезнало, не мога да сваля усмивката от лицето си, добре съм! Дани изглежда също е добре, сдържаме оптимизма, очакват ни около 1000 м. денивелация нагоре до превала и след това 1600 м. слизане.

Излизаме от хижата и поглеждаме в тъмното нагоре. Първите хора, които са се отправили по пътеката образуват виеща се светеща змия с челниците си. Присъединяваме се.

Почивка в High Camp (4850 м), водата във всички бутилки е замръзнала, изпиваме няколко глътки, сникърс насила за енергия и отново нагоре. Започва да се развиделява. Първите лъчи лизват най-високите върхове. Пръстите на краката и ръцете ми са напълно замръзнали, раздвижвам ги постоянно, до колкото мога, за да ги държа кръвоснабдени.

Отново съм последна от групата, всяка стъпка ми коства неимоверни усилия. Дори и не си помислям да снимам, почивам си на всеки 10 метра. Стигам някак си до чайната, която се намира няколкостотин метра преди превала. Пием джинджифилов чай и се заговаряме с момиче от Русия, което е тръгнало само нагоре, защото спътниците и се разболели и останали в High Camp. Обута е със сини маратонки и чорапи завити в найлонови пликове. Чудим и се на акъла. До нас друго момиче плаче със сълзи до приятеля си и повтаря "Студено ми е, студено ми е...". Той разтрива краката и. Правим се, че не я чуваме, потегляме отново.

Аз изоставам съвсем, на една от почивките Аби с твърд глас ме съветва да не спирам толкова често, трябва да стигнем по превала възможно най-бързо. Отдалечават се напред заедно с Нико. Дани ме изчаква.

На камък покрай пътеката е седнало младо момче. Казва ни: "Поздравления, стигнахте.". Аз го поглеждам, въобще не е смешно, според часовника на Дани имаме още 100 метра изкачване, оказва се, че грешим. Малката каменна чайна, табелката на превала и будистките молитвени знамена се показват пред нас. Та -даааааааааааа! 5416 м надморска височина! Започва оживената фотосесия всеки се снима с всеки до табелката, аз не мога да повярвам. Слънцето е толкова силно, без слънчеви очила си сляп.

Не оставаме дълго там, чака ни слизането. Изкачването ни е отнело 5 часа, още не предполагаме, че най-трудното тепърва престои. Снегът е мек заради силното слънце, затъваме постоянно по пътеката, отстрани до нас е отвесна урва. На Дани му се вие свят и едва се държи на краката си, височинната болест го е ударила отново. Аз съм спокойна, знам че с всеки метър би трябвало да става все по-добре. Той обаче започва да говори несвързано, карам го да пие вода и да внимава къде стъпва. Спираме на една от молитвените пирамиди за почивка. Там забелязвам, че ръцете ми са изгорели от слънцето без въобще да усетя. Придърпвам ръкавите. Няколко пъти падаме по задник. Опитваме се да се пързаляме надолу - безуспешно. Пътеката сякаш няма край. Часовете се нижат. Краката ни са напълно мокри и подгизнали с кал. Пред нас долу се простира каменна пустия, не се виждат никакви следи от населено място. Някъде някой мерва мост, не сме сигурни, изглежда да е мираж.

Вече няма сняг, но краката ни са омекнали съвсем. Спираме за кратко с Каша и Гжешек, едва имаме сили да говорим. Подминали сме първите признаци на живот в Charabu (4230 m), още малко до Muktinath (3760 м).

Настаняваме се в една от къщите в Raniapauwa (3700 м). Дълъг топъл душ за пръв път от няколко дена. Започвам да усещам устните си странно, изгорели са от слънцето и все повече се подуват. Дишаме с пълни гърди. Хапваме с огромен апетит. Закачили сме усмивките си на ушите, въпреки че едва гледаме от умора. Успяхме! Преминахме Thorung La!

Ден 9 - 31.03.2015 - Yak Kharka - Thorung Phedi

Гледката през прозореца на стаята ни не оставя никакви съмнения за времето. Потегляме през слънчевата бяла пустиня.

Яковете са се излегнали да се печат, при мен всяка стъпка е трудна, изоставам от групата, изтънелия въздух си казва думата. Правим много почивки, въпреки че и днес преходът е пак само около 4-5 часа. Срещаме няколко човека, които се връщат назад. Хванала ги е височинната болест и са тръгнали към ниското. Минаваме през участък със свличащи се камъни, което още повече увеличава адреналина ни, никой не пострада. Сърцата ни са свити, след малко виждаме постройките на Thorung Phedi (4450 м).

Правим лека почивка, оставяме раниците и тръгваме към High Camp (4850 м) за аклиматизация. Утре рано сутрин ще трябва пак да се качим до там, с целия багаж обаче. Пренощуваме по-долу, защото рискът от височинна болест е по-малък. Слизаме и се настаняваме по-близо до газовата печка в столовата.

Вечерята е пак в интернационална компания. Прогнозата за времето явно е на наша страна, чудим се към колко часа да тръгнем сутринта към превала. По средата на сладките приказки Дани излиза и се връща с кръвясали очи, повърнал е всичко, което е ял. И двамата ни удря силно главоболие. Здравей височинната болест! Започваме да пием вода и чай като за световно, Дани пие и някакво хапче, Аби, гайдът на Нико ни успокява, че е нормално да имаме леки симптоми. Аз съм обаче в лека паника, ако утре сутринта съм така не знам как ще успея да тръгна, притеснявам се и за Дани, който очевидно е по-зле от мен.

В стаята е минус 10 градуса. Сгушваме се с дрехи и шапки в чувалите и се покриваме с дебелите одеяла. Моля се утре да сме по-добре.

Ден 8 - 30.03.2015 - Bhraka - Yak Kharka

Дъждът вали цяла вечер и цяла нощ и внася лошо настроение в лагера. Всички сме загрижени дали превалът ще бъде отворен следващите дни, или ще го затворят заради многото сняг, което означава или много чакане, или връщане обратно. Това е главната тема на разговор, опитваме да сме позитивно настроени, колкото и да са ни свити сърцата.

Потегляме посока Мананг (3540 м) в мокрото и въпреки дъжда. Там спираме за закуска и се срещаме с някои от познатите ни по пътя, повечето са притеснени и се чудят, че сме тръгнали в това време.

Мананг е най-голямото селище и център на региона, има много хотели и магазини, в които на човек му се дава последен шанс преди превала да си купи яке, обувки, раница или топла плетена шапка. Ние се чудим дали да не си вземем гети, които да ни пазят от дълбок сняг, но наши приятели ни разубеждават, защото ги тествали предишния ден и не останали много доволни.

Минаваме през последния чекпойнт преди Thorung La, където двамата служители почти не продумат дума, колкото и да ги питаме за времето горе. На стената е закачена принтирана страница от accuweather, според която след три дена се чакат светкавични бури, а до тогава облачно, но стабилно време. Това ни устройва, според плана трябва след два дена да сме минали превала.

Дъждът започва да се превръща в сняг. Пътят свършва, от сега нататък има само пътека. Преходът днес е само около 5 часа.

В Yak Kharka (4050 м) има само две хижи. В стаите няма изолация, както винаги до сега, но студа тук вече си се усеща, така че всички се разполагаме в столовата и завземаме печката, която още не гори, палят я в 5 ч. следобеда, ползват се само сухи изпражнения на як, наоколо не се вижда и едно дърво.

Времето отново е главната тема, седим до късно и си бърборим, а на път за стаята виждаме в небето няколко звезди. Лягаме си обнадеждени.