Дунав

Круизните кораби
в октомврийска сутрин
спряли, мокри и празни
от нощния дъжд.

Кафето

След няколко месечно доброволно въздържание (което ми се отрази доста добре) взех "здравословното, информирано и демократично решение" да се върна отново към кафето.

Напоследък е от "мензата" долу и е доста силно. Днес обаче Багер ни показа как да си го правим в кухнята на етажа.

И е със сметана и бучка захар.

Поздрав, бате!

Мммммммм

Снимка на деня и Джаспарини

След огромното количество информация, което получих днес, след като отново гледката по моста беше невероятна и след разговор с вкъщи се оказа, че трябва да намеря начин да взема заека при мен. Майка ми не иска да се грижи за него, за което малко я разбирам, понеже двама мъже (понякога и трима) и една котка са на раменете й.

Дано хазяинът да разреши, и документите и процедурите по минаване на граници с домашен любимец да не са много сложни...

The giant dwarf

От петък до петък

Започна се с неформална среща на старите и новите студенти от специалността. Общо сме около 15-20 човека и повечето вече се познаваха. Обиколката из града тръгна от Urfahranermarkt което е малък увеселителен парк, близо до сградата, в която са лекциите. Пълно е с люлки, виенски колела и огромни тенти, под които се пеят кавъри на всякакви песни, от банди, облечени в къси панталонки, тиранти и 3/4-ти чорапи. Именно там беше първата спирка, нещо като тест за новодошлите, издържан успешно от всички! Следваше Strum, което е едно от най-известните заведения. Намира се точно до големия музей Ars Electronica.

Там се натъкнахме на модно шоу на открито и се посмяхме на походката на някои от моделите.
Следваше друго заведение, с доста приятна атмосфера и ретро мебели. И накрая Solaris, където след леки танци към 2 се поразотидохме.

В съботата беше местната Нощ на музеите и стреляйки напосоки от къде да започнем, попаднахме на Стоматологичния музей, притичвайки набързо през типичната миризма. След това Lentos Muesum и Ars Electronica Center, които са две сгради със стъклени фасади, греещи през нощта с разноцветни светлини.

В неделя се качих до църквата на един от хълмовете наоколо. Отидох пеша и ми отне около час, но бях възнаградена с дърво с червени ябълки по пътя.

В понеделник започнахме лекции. Преподават ми много интересни хора. Moга да се похваля само, че направих първия си сензор, свързвайки ЛЕД лампичка с транзистор. С колегите се разбираме много добре, с мацката от Словения сме голяма банда, тя говори много и се смее силно и продължително.

През седмицата успях да отида на гости на хазяина си, който ме покани на закуска, състояща се от пресни хлебчета с масло, полупрозрачни парченца сирене и домат. Но след това имаше домашно сладко от праскови, приготвено от дърво от градината на къщата, в която живея - ммммммм. Подписах договор за стаята и засега останаха още само малко бумащини за уреждане.

Започнах да качвам килограми. Храната е странна. Хляба е малко горчив, още съм в търсене на най-близкия до нашия.

"Come away with me in the night" на Нора Джоунс беше саундтракът на една от вечерите.

Успяхме да си намерим съквартирантка за четвъртата стая и сме KunstUni апартамент. Тя се казва Герда и е захарче с руса коса.

Вчера отидох на студентска айкидо тренировка. Сенсеят е много мил, спокоен и внимателен. Разпита ме от къде съм и колко време съм тренирала. Той преподава и яйдо, може би направо ще продължа при него. След тренировката ядохме пица с Хенинг и се прибирахме в дъжда от другия край на града, минавайки през мост над Дунав, който е полупрозрачен и с паднали жълти листа по него.

Водя много приятна форма на студентски живот, поне преди да се е изчерпал началния бюджет. Лягам си късно. Мотаем се след лекции - или на кафе или на по бира из града. Хапва се топъл леберкез или от пекарната. Заспивам, докато чета и се събуждам в ранни зори за да изгася лампата. Сънувам много цветни и запомнящи се сънища. Имам чуството, че с хората тук съм се познавала винаги, просто известно време не сме били заедно.

Снимка на деня

2-ри ден

Удивително е как лесно се уреждат нещата тук. Днес трябваше да се регистрирам и се оказа, че съм забравила пре-регистрацията онлайн. За това ме пратиха в библиотеката, отвориха ми страничките и седнах да го свърша.

След това жената от отдел 'Студенти' само намери специалността ми в сайта на Нов български университет и това беше сверяването на дипломата. Без никой от служителите да става, ми показаха къде да седна за снимка и след около минута имах студентската си карта с чип и факултетен номер. Издадоха ми бележка, с която да платя в която и да е поща и казаха, че трябва да минат два-три дни за да ми я заверят в библиотеката.

После разходка из главната улица и сбъднатата ми мечта за H&M магазин наблизо. Имаше около 40 вида ръкавици (Оh boy, oh boy!)

Вечерта - среща с нов евентуален съквартирант и хапване от шоколадовия кейк (за моя After Birthday) oт Лиса ммммм и сладки приказки за кино и сладкиши!

Оказа се, че съм забравила как се върти обръч на кръста. Хм, това трябва да се поправи!

В момента в квартирата сме четирима - Тиаго, португалец с невероятно чуство за хумор и истински кавалер, Лиса - ангелско създание с нежен, тих глас и Клеменс, австриец, който се изнася утре.

Още не се знае кой ще е новият ни четвърти съквартирант - текат срещи и обсъждания. Едната от кандидатките искала да види точно мен (?!?), така че я чакаме в петък.

Утре е денят за посрещане на новите студенти в университета! Ще отидем да видим какво ще ни разкажат!

Вече

След всичката тази любов, която се изсипа върху мен в последната седмица.
След напускането на работа и раздялата с хората, с които прекарахме толкова време близо един до друг.
След посрещането на 30-тия ми рожден ден с обичаните хора.
След изнасянето от квартирата само за няколко часа.
След новината, че са приспали котката ми, без да ми кажат и последвалата вечер в сълзи.
След пътуването в автобуса на седалка до Моника Белучи, която учи в момента в Нюрнберг.
След душа в новата квартира в Линц и един шоколад.

Съм вече по пижама и в леглото.

И обещавам да пиша повече :)

Old Lover

they say
an old lover
isn't the same
person anymore
than those waves
are the sea
where the ship
went down

i lay over her
like a salvage boat
wondering
if this is really where
we sank
or if that place
disappeared long ago


by Chris Shreenan-Dyck

(to all you ex)

Когато си взимате заек...

Малцина подозират в какво приключение се забъркват, когато си взимат заек. Както един приятел ми каза, след като му поисках съвет (Да задържа ли подареното ми зайче или да се опитам да го 'преподаря' някъде?) - "ЖИВОТЪТ ТИ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ СЪЩИЯТ!".

Никога не съм подозирала, че може да е толкова прав, след като реших да оставя зайчето.

Преимущества

• Сърцето ти се разтапя винаги, когато видиш снимка на сладко зайче (това не знам дали е точно предимство или недостатък ) :))))
• Научаваш се да свързваш всякакъв вид кабели - за щастие само LAN кабела засега е пощаден, само леко е гризван наколко пъти. (Преди малко свързах настолната си лампа за около 15-ти път, без да преувеличавам - за това се хванах да напиша този пост)
• Имаш си сладко другарче вкъщи, което обаче е любеобвилно към теб, само когато е в настроение (по това зайците си приличат с котките)
• Попадаш на много интересни неща, които се продават из зоомагазините
• Започваш да знаеш любопитни научнопопулярни факти за зайците
• Научаваш се да различаваш 'Ливадно сено' (по-меко и подходящо за малки зайчета) и 'Овчарско сено'
• Всичките ти приятели се размазват да го галят, когато ти идват на гости и са му абсолютни фенове

Недостатъци

• Променяш си тотално отношението към обувки, оставени просто на пода. За да прецени заека как точно да се отнесе към тях, той трябва първо да ги опита, което значи, че само за секунди имат няколко дупки, които ги правят абсолютно неизползваеми
• Налага ти се да купуваш 'Камък' за зъбите на зайчето и заешки бонбони (около 20 броя струват около 3.50 лв.)
• Настръхваш всеки път, когато видиш свободно лежащ кабел на земята, дори когато не си си вкъщи
• Започваш да сушиш филии на прозореца
• Страх те е да поканиш някой на гости с преспиване, защото посред нощ заека решава, че трябва да яде шумно вратите, скача със засилка в леглото и не спира да стърже пластмасовата си къщурка, когато най-накрая решаваш да го затвориш в нея
• Повече те е страх да не останеш вкъщи без стърготини, отколкото без хляб например

Като извод мога да кажа че много го обичам Джаспарини и почти не си спомям как е било, преди той да е около мен :))))