Намасте

Пътешествието започва с обилното меню в самолета на Етихад. Изнамериха ми от някъде последната останала безмесна порция, стюардесата ми разказа, че все повече вегетарианци се срещат из пътуващите. Десертът беше шоколадов мус топящ се в устата...

6-часов престой на летището в Абу Даби. И двамата сме загърнати в якетата си и едва устояваме на духащия студ климатик. Около нас има полу голи индийци и жени в ефирни сарита. На тях явно не им прави впечатление. Навън термометъра показва 33 градуса.

Кацаме късно в Катманду. Става още по-късно, докато подадем документите за туристическа виза. Намираме раниците си изоставени и самотни на земята до колана за багаж. Нарамваме ги и хващаме такси за към хотела, който резервирахме още от вкъщи.
Пием масала чай за вечеря, след това дълго не мога да заспя.

На сутринта нямам търпение да се кача на терасата на покрива - здравей Катманду. Около нас е пълно с полузавършени сгради, повечето хотели. Напомня ми малко на Кайро, особено заради лекия мъглив смог стелещ се над нас. В туристически квартал Тамел сме, обменяме пари и потегляме към агенцията, в която можем да си набавим разрешителните за трекинг. Въпреки че е събота (почивния ден в Непал) гишетата работят и успяваме да свършим работа. Всичко става бързо, отнема ни около 20 мин. и сме готови за тръгване, но срещаме испанеца Педро, който е тръгнал в нашата посока, така че го изчакваме и хващаме такси към ступата Боданат.

Там намираме тълпи от поклонници и туристи, но още по-многобройни са ятата гълъби, които са завзели площада и покривите на околните сгради. Ступата седи в средата бяла и горда, всевиждащите очи на Буда са съсредоточени и пронизващи. Това е една  най-големите ступи в Непал и в света, намира се на древен търговски път, който навлиза от Тибет в долината Катманду. Много векове тибетските търговци са спирали тук за почивка и са изразявали почитта си. Когато през 1950-те год. тибетските бежанци идват в Непал, много от тях са се установяват около Боданат.

Следва Пашупатинат. Там се запознаваме с непалец, който се оказва че живее в Австрия и ни е направо съсед, обяснява ни, че тази вечер има шествие и фестивал посветен на богинята Кали. Оставаме и зареждаме апаратите.

Късно прибиране. Вчеря в тибетския ресторант "Як".

Поздрави от страната на върха на света

Последния месец правех записки, вървейки из белите и слънчеви планини на Непал. Ще се опитам да ги споделя в няколко поредни поста. Мисля, че го дължа на прекрасните и мили хора, които срещнахме там, в тази толкова красива, но бедна (особено сега) страна...

Непал

Само преди броени дни седяхме на върха на този храм, хапвайки банани и наблюдавахме жените, които продаваха цветя, поклонниците, туристите, ятата гълъби, както и площада с всички красиви сгради наоколо... (виж преди и след)

Чуството сега е леко подобно на това да седиш пред огромната стена на снежната планината: ние сме само мравчици, безсилни пред природата...

Пролет

Няма как да пропусна да покажа снимки от двора. Тъй като се нанесохме през май, така и не съм разбрала, че в земята има толкова много кокичета. Дани помага с подготовката на дървената повдигната леха, която ще е на мястото на бодливия храст, който отрязахме през есента. Тогава поорязахме и бръшляна, който беше завзел всичко и с който ще трябва постоянно да водим борба. Посадих пет вида семенца за разсад за домати, едните от които едри кюстендилски (дано им понесе капризното австрийско лято). В списъка за засаждане има и мини патладжани, кървав лапад, рукула, земна ябълка и манголд.

Glycyrrhiza glabra

Това е вкусът на чай от сладък корен (Glycyrrhiza glabra) преведен като звук. Tricky е в неделя във Виена.

Зимно

2014

Ами време си е за равносметка, или поне поглед назад, особено след като не съм писала толкова много време в блога. Отварям папката със снимките от вече миналата година и започвам с една разходка до хижа Мусала в началото на януари.

Следва Kagami Biraki със самураите от дожото на малката хижа в Spital am Pyrn (последното ни събиране там, туристическото дружество я е продало), и тичането из гората посред нощ, след като една от сигналните ракети (изстреляна заедно с фойерверките) се приземи в сухата гора и продължи да гори, та катерихме с лопати баира, за да проверим дали не се е запалило нещо (носталгично снимки от 2012 и 2013 г.).

В средата на януари случайно попаднах на курс по готвене с рецепти от Кения и започнах да помагам на организаторите с рекламните им материали. НПО-то се казва КАМА и задачата им е да организират готварски курсове, които се водят от бежанци или емигранти, чакащи за статут на бежанци. Според австрийското законодателство тези хора нямат право да работят и курсовете (за които човек дава малко дарение ако реши да посети някой от тях) са начин по който бежанците могат да припечелят нещо, както и най-вече да споделят знанията си, да се запознаят с нови хора, а и да покажат лицето си на австрийците, които често са подозрителни спрямо чужденци. До края на годината научих и рецепти за вкусотии от Афганистан, Сирия и Кот д'Ивоар, а през септември излезе дори готварска книга, на която съм горд дизайнер и фотограф (само на някои от снимките).

Началото на март с изложба в Букурещ, галерия Виктория и музея за съвременно изкуство (в бившия Дом на народа). Разходка до Ана в Словения през април (отново за Великден), отново житен режим (нямам търпение да го направя пак и тази година).

През май приключи лудото търсене на нова квартира и новата къща си е сериозен ongoing project, с който обаче сме супер щастливи, особено като приютяваме приятели, а и сродни пътешественически души от Couch surfing и Warm showers.

Юни и фестивал за пчелите в Klein Pöchlarn, коктейли за AMRO, наградата Gabriele-Heidecker и качването на Траунщайн. Юли с разходка до Берлин и няколко дни в Ротердам и любимата Холандия.
Август с подготовка за пътешествието с колелата от Линц до България по Дунава през септември, успешното пристигане в Своге, макар и малко поизмокрени от дъждовете по пътя.

Октомврийски Берлин при Фло и Тиаго, ноемврийска разходка с лодка до Ottensheim, Братислава по повод фестивал на фотографията. Stereo MC's с Неви и Явор и стартирането на International Graduates Club Linz в Ursulinenhof. Та 2014-та беше не лоша година, но има и още желания за сбъдване.

On the road

Вече сме на път за България. Ще качвам снимки в Instagram.

Schauff Kashmir

Около година и половина след този пост, доста по-скоро отколкото предполагах, се приготвяме за пътешествие с колелата до България. Тръгваме след около седмица, ще пътуваме по поречието на Дунав. Не би трябвало да е много трудно, дано да случим на време.
Рамката на черно-розовото Surly се оказа с прекалено спортна геометрия за дълъг път, така че ви представям новия ми другар, Schauff Kashmir, купен за 50 евро от битака и пимпнат от Даниел за да може да издържи 1500-те километра от Линц до Своге като за начало, а по-късно и още подобни дестинации. Още обмислям в коя социална мрежа да репортерствам, ще пусна съобщение.

В къщата на котките

Тази година Дорис има три котила или 13 бебета котки. Вече поотраснаха. Вчера ги поснимах докато провеждаха задължителната следобедна дрямка. Cuteness overkill.