Този кактус расте из Атласките планини на Алжир под път и над път, един вид плевел е дори. 
Оказа се, че дава вкусни плодове и много често може да види човек пълни кофи оставени покрай шосето за продаване. Самите продавачи се криеха в близките сенки от жегата, докато спре някой да си купи.В селото, докато бяхме на гости, ме научиха как да ги беля. Изисква се техника, ама почти неизбежно е се измъкнеш без бодилче в пръста, колкото и да внимаваш. Добре е да се държи плода отгоре и отдолу с два пръста, защото бодливото е отстрани. Първо се отрязва горната част (по-широката), после се прави вертикален прорез и се премахва и кожата.
Тук в Австрия не бих си и помислила да купувам от тези плодове, защото са скъпи, а и предпочитам местните ябълки например, но бащата на Дани ги беше получил като подарък, та щракнах и тези снимки за илюстрация.
Вкусни са много, имат вътре семчици, с които се ядат, другите му имена даже са кактусова смокиня или индийска смокиня. Уикипедия обаче каза, че произлиза от Мексико.
P.S.
В селото винаги ни предупреждаваха, че ако хапне човек повече от три, не му мърда седенето дълго в тоалетната и намигаха многозначително.
