14 January 2009

Алиса



— Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
— Зависи накъде отиваш — отвърна Котака.
— Все едно накъде… — каза Алиса.
— Тогаз е все едно кой път ще вземеш — рече Котака.
— …само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.
— О, сигурно ще стигнеш — рече Котака, — но трябва да вървиш доста дълго…


тук

08 January 2009

Терасата

Мястото, където живея, има тераса. Това всъщност е най-добрата част. Широка е, отворена. На последния етаж съм. Кварталът е на малък хълм и гледката е наистина специална.

Борът в двора на отрещната кооперация в момента е целият снежен и ми напомня на секвоята срещу къщата, в която съм израстнала. След като започна да подкопава основите им, съседите я отрязаха и до ден днешен ми липсва страшно много, когато поглеждам натам.
Сега борът тук отсреща - неин духвен брат, топли.

Освен кооперации в квартала има и много стари къщи. Една от тях има четири прозореца, насочени към улицата. На всеки от тях има различно на цвят перде и винаги гледам, дали всички лампи са светнати.

Булевард "Сливница" с неспиращия поток. Напоследък заради снега е тихо.

Автоматичната лампа на блока отсреща свети често в очите ми, когато минава някой. Красиво е обаче, когато вали сняг - снeжинките блестят.

Най-хубавото обаче, е малката къщичка до блока. Тя има дворче с дървета. Само на един етаж е. Прилича на вила. Прозорецът е с бели перденца на леки къдрици. На входа вместо звънец има истинска камбанка и често я чувам, когато им идват гости.

Лошото е, че терасата предразполага към пушене на цигарка. Ох.

04 January 2009

Straks

kom je nu
dat is meteen

kom je zo
dat duurt nog even

kom je straks
dan gaan we eten

maar hoe lang straks duurt
mag ik zelfs weten