19 December 2013

Vanillekipferl / Ванилени кифлички от фрау Шафер

Фрау Шафер е съседката от долния етаж. Покрай нея трудно се измъквам само с едно "Grüß Gott", защото винаги иска да ми разкаже нещо. От дума на дума един ден стана въпрос, че внуците ѝ много обичат ванилените кифлички, които тя пече по празниците, че даже и не искат торта, а от тези кифлички за рождените си дни. Реших да я попитам за рецептата и тя направо ми предложи да ѝ ида на гости някой ден, че да ги направим заедно. Речено-сторено. В уречения ден запретнах престилката и най-учтивия си немски и слязох на долния етаж.

Рецептата за кифличките е от книга на около 60 години, която фрау Шафер има от майка си.

150 г меко масло
500 г пудра захар
210 г брашно
750 г настъргани лешници (може и бадеми, но Фрау Шафер каза, че с лешници е по-вкусно)
1 пак ванилова захар

Брашното се смесва с маслото, добавя се захарта, настърганите лешници. Омесва се тесто, от което се оформят кифлички. Поставят се в тава, покрита с хартия за печене. Печат се на около 170-180 градуса, около 8-10 минути (трябва лекичко да са хванали цвят). Поръсват се обилно веднага след изпичането с пудра захар, смесена с пакетчето ванилова захар. Кифличките са много крехки, като се извадят от фурната, да се внимава.

Изпекохме тройна доза, около 3 часа ни отне, разказа ми за цялото си семейство, както и за страстта си към орхидеите, с които малкия и апартамент е пълен.

А иначе виенските кифли би трябвало да са прадядото на френския кроасан. Според историята, която прочетох, са създадени за да ознаменуват победата над османските нашественици. Кифличките представляват белия полумесец, символ на исляма, който за да е вкусен трябва да се потопи (демек обезоръжи) в чаша виенско кафе.

07 December 2013

Ангелски езици


Светлината на зимното следобедно слънце е най-топлата. Хризантемата и ягодите са навън. От тези клончета чакам да разцъфне зелен ароматен храст.

P.S.
Препоръчвам тази книга.

05 December 2013

Мусаши

Миямото Мусаши е не само ненадминатия самурай, майстор на меча, но и (не много изненадващо) майстор на четката. В зрелите си вече години, той решава да се занимава с рисуване и калиграфия, без да се опре на учител, а просто прилагайки стратегията на бойните изкуства в художествената си практика.
Това птиче е негова творба, изпълнена в традиционния стил suiboku-ga или sumi-e, монохромна рисунка с размит туш.