04 March 2016

Тига или как да бъдеш Котка *

  •  Още преди да се родиш се снабди с подобаващи шарки. Ако искаш да си възможно най-незабележимата котка, но въпреки всичко красавец, избери тигрови шарки с повечко черно и сиво, бяла гушка и перфектно симетрични бели лапи.
  • Появи се съвсем случайно в градината на Дорис, която развъжда котки и има достатъчно котешка храна на склад за изхранването ти с години напред.
  • След като няколко дена тя те понахрани стабилно, се разположи най-лежерно в хола и и покажи, че това е мястото, което винаги ти е принадлежало.
  • Разболей се от бактериална белодробна инфекция, за да бъдеш преместен в друго вкъщи, където конкуренцията не наброява плюс-минус дванадесет котки на различна възраст и две хрътки, които също понякога се подвизават там.
  • Постави ветеринарния лекар в неловко положение, след като види рентгеновата ти снимка. Към същата тази снимка ще се обръщаме като към тази, която е за учебниците по ветеринарна медицина, особено след факта, че може да се оцелее след такова поражение на белите дробове.
  • Вмъкни се под кожата на новите си стопани, особено на стопанката, която най-вече те храни.
  • Винаги, когато имаш проблеми със стомаха, отиди незабавно на чисто белия памучен килим в средата на стаята, и изхвърли съдържанието на вътрешностите си. Собствениците ти ще оценят експресивните ти графични наклонности. 
  • Игнорирай всички котешки играчки или картонени кутии, които ти се предоставят и си играй само с филцовото топче, изпаднало от стари детски чорапи.
  • Откажи да ползваш дизайнерската дървена вита стълба от прозореца на кухнята към двора, която собственика ти собственоръчно и с много усилия ти е построил, и просто скачай от перваза на прозореца от повече от два метра височина.
  • Одобри простата дъска, спускаща се от прозореца към вътрешния двор, ползвай я два-три дена и след това се запилей на някъде, без да се прибираш.
  • Вмъкни се в мазето на една от съседските къщи и отказвай да излезеш в продължение на няколко дена от същата тази миниатюрна дупка, през която очевидно си влязъл.
  • Подай сигнал след около седмица и след като разбият вратата на мазето заради теб, погълни около 400 гр котешка храна наведнъж.
  • Очаквай кастриране, с надеждата, че няма да се запиляваш така, след като хормоните ти се успокоят.
*Вдъхновено от "Автентичната котка" на Тери Пратчет, last lemon, а и продължение на този списък.

16 January 2016

Хляб с фурми и орехи

(веган вариация от тази книга)

100 г фурми без костилка, нарязани
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
настъргана кора от половин лимон
100 мл горещ черен чай
40 г олио
70 г захар (аз сложих сироп от агаве)
125 г брашно
1 чаена лъжица бакпулвер
25 г настъргани орехи
орехи за декорация

1. Фурната се пуска да се загрее на 180 градуса. Формата се покрива с хартия за печене.
2. Фурмите, содата и настърганата кора от лимон се заливат с черния чай и се оставят настрана ("да габардишат") за 10 мин.
3. Олиото и захарта се разбиват на пяна, добавят се при фурмите.
4. Брашното, бакпулвера и орехите и се смесват с останалите съставки. Сместа се изсипва във формата, заглажда се и се украсява с орехови ядки.
5. Пече се 30-40 мин., докато се изпече и коричката потъмнее. В рецептата пише да се остави да изстине напълно, преди да се консумира, но топъл хлябът е....


23 August 2015

Чай за разстроен стомах от майката на Хамид

Мента (сушена или прясна) и шушулки карамфил (подправка) се заливат с гореща вода. Консумира се като чай.

08 June 2015

Из Горна и Долна Австрия






С колелата на четиридневно пътешествие. Не спрях да проклинам хълмовете на Mülviertel и Waldviertel, по някое време им посвикнах. Къмпингувахме покрай Дунава, след Кремс и изложбата на Пипилоти Рист, после на гости на Катарина, мъжа и и четирите деца.

15 May 2015

Ден 10 - 01.04.2015 - Thorung Phedi - Thourung La Pass - Muktinath

В 3.30 ч. звъни будилника. В 4 ч. целият лагер жужи, всички са на крак. Още вечерта сме поръчали закуска и сядаме да хапнем, аз съм само на три бисквити, нямам апетит. Спах повърхностно, сънувах, че вече сме тръгнали. По някое време се събуждах, защото ми беше горещо в чувала, главоболието е напълно изчезнало, не мога да сваля усмивката от лицето си, добре съм! Дани изглежда също е добре, сдържаме оптимизма, очакват ни около 1000 м. денивелация нагоре до превала и след това 1600 м. слизане.

Излизаме от хижата и поглеждаме в тъмното нагоре. Първите хора, които са се отправили по пътеката образуват виеща се светеща змия с челниците си. Присъединяваме се.


Почивка в High Camp (4850 м), водата във всички бутилки е замръзнала, изпиваме няколко глътки, сникърс насила за енергия и отново нагоре. Започва да се развиделява. Първите лъчи лизват най-високите върхове. Пръстите на краката и ръцете ми са напълно замръзнали, раздвижвам ги постоянно, до колкото мога, за да ги държа кръвоснабдени.

Отново съм последна от групата, всяка стъпка ми коства неимоверни усилия. Дори и не си помислям да снимам, почивам си на всеки 10 метра. Стигам някак си до чайната, която се намира няколкостотин метра преди превала. Пием джинджифилов чай и се заговаряме с момиче от Русия, което е тръгнало само нагоре, защото спътниците и се разболели и останали в High Camp. Обута е със сини маратонки и чорапи завити в найлонови пликове. Чудим и се на акъла. До нас друго момиче плаче със сълзи до приятеля си и повтаря "Студено ми е, студено ми е...". Той разтрива краката и. Правим се, че не я чуваме, потегляме отново.

Аз изоставам съвсем, на една от почивките Аби с твърд глас ме съветва да не спирам толкова често, трябва да стигнем по превала възможно най-бързо. Отдалечават се напред заедно с Нико. Дани ме изчаква.

На камък покрай пътеката е седнало младо момче. Казва ни: "Поздравления, стигнахте.". Аз го поглеждам, въобще не е смешно, според часовника на Дани имаме още 100 метра изкачване, оказва се, че грешим. Малката каменна чайна, табелката на превала и будистките молитвени знамена се показват пред нас. Та -даааааааааааа! 5416 м надморска височина! Започва оживената фотосесия всеки се снима с всеки до табелката, аз не мога да повярвам. Слънцето е толкова силно, без слънчеви очила си сляп.


Не оставаме дълго там, чака ни слизането. Изкачването ни е отнело 5 часа, още не предполагаме, че най-трудното тепърва престои. Снегът е мек заради силното слънце, затъваме постоянно по пътеката, отстрани до нас е отвесна урва. На Дани му се вие свят и едва се държи на краката си, височинната болест го е ударила отново. Аз съм спокойна, знам че с всеки метър би трябвало да става все по-добре. Той обаче започва да говори несвързано, карам го да пие вода и да внимава къде стъпва. Спираме на една от молитвените пирамиди за почивка. Там забелязвам, че ръцете ми са изгорели от слънцето без въобще да усетя. Придърпвам ръкавите. Няколко пъти падаме по задник. Опитваме се да се пързаляме надолу - безуспешно. Пътеката сякаш няма край. Часовете се нижат. Краката ни са напълно мокри и подгизнали с кал. Пред нас долу се простира каменна пустия, не се виждат никакви следи от населено място. Някъде някой мерва мост, не сме сигурни, изглежда да е мираж.


Вече няма сняг, но краката ни са омекнали съвсем. Спираме за кратко с Каша и Гжешек, едва имаме сили да говорим. Подминали сме първите признаци на живот в Charabu (4230 m), още малко до Muktinath (3760 м).

Настаняваме се в една от къщите в Raniapauwa (3700 м). Дълъг топъл душ за пръв път от няколко дена. Започвам да усещам устните си странно, изгорели са от слънцето и все повече се подуват. Дишаме с пълни гърди. Хапваме с огромен апетит. Закачили сме усмивките си на ушите, въпреки че едва гледаме от умора. Успяхме! Преминахме Thorung La!

12 May 2015

Ден 9 - 31.03.2015 - Yak Kharka - Thorung Phedi


Гледката през прозореца на стаята ни не оставя никакви съмнения за времето. Потегляме през слънчевата бяла пустиня.


Яковете са се излегнали да се печат, при мен всяка стъпка е трудна, изоставам от групата, изтънелия въздух си казва думата. Правим много почивки, въпреки че и днес преходът е пак само около 4-5 часа. Срещаме няколко човека, които се връщат назад. Хванала ги е височинната болест и са тръгнали към ниското. Минаваме през участък със свличащи се камъни, което още повече увеличава адреналина ни, никой не пострада. Сърцата ни са свити, след малко виждаме постройките на Thorung Phedi (4450 м).

Правим лека почивка, оставяме раниците и тръгваме към High Camp (4850 м) за аклиматизация. Утре рано сутрин ще трябва пак да се качим до там, с целия багаж обаче. Пренощуваме по-долу, защото рискът от височинна болест е по-малък. Слизаме и се настаняваме по-близо до газовата печка в столовата.

Вечерята е пак в интернационална компания. Прогнозата за времето явно е на наша страна, чудим се към колко часа да тръгнем сутринта към превала. По средата на сладките приказки Дани излиза и се връща с кръвясали очи, повърнал е всичко, което е ял. И двамата ни удря силно главоболие. Здравей височинната болест! Започваме да пием вода и чай като за световно, Дани пие и някакво хапче, Аби, гайдът на Нико ни успокява, че е нормално да имаме леки симптоми. Аз съм обаче в лека паника, ако утре сутринта съм така не знам как ще успея да тръгна, притеснявам се и за Дани, който очевидно е по-зле от мен.

В стаята е минус 10 градуса. Сгушваме се с дрехи и шапки в чувалите и се покриваме с дебелите одеяла. Моля се утре да сме по-добре.


11 May 2015

Ден 8 - 30.03.2015 - Bhraka - Yak Kharka

Дъждът вали цяла вечер и цяла нощ и внася лошо настроение в лагера. Всички сме загрижени дали превалът ще бъде отворен следващите дни, или ще го затворят заради многото сняг, което означава или много чакане, или връщане обратно. Това е главната тема на разговор, опитваме да сме позитивно настроени, колкото и да са ни свити сърцата.



Потегляме посока Мананг (3540 м) в мокрото и въпреки дъжда. Там спираме за закуска и се срещаме с някои от познатите ни по пътя, повечето са притеснени и се чудят, че сме тръгнали в това време.

Мананг е най-голямото селище и център на региона, има много хотели и магазини, в които на човек му се дава последен шанс преди превала да си купи яке, обувки, раница или топла плетена шапка. Ние се чудим дали да не си вземем гети, които да ни пазят от дълбок сняг, но наши приятели ни разубеждават, защото ги тествали предишния ден и не останали много доволни.

Минаваме през последния чекпойнт преди Thorung La, където двамата служители почти не продумат дума, колкото и да ги питаме за времето горе. На стената е закачена принтирана страница от accuweather, според която след три дена се чакат светкавични бури, а до тогава облачно, но стабилно време. Това ни устройва, според плана трябва след два дена да сме минали превала.


Дъждът започва да се превръща в сняг. Пътят свършва, от сега нататък има само пътека. Преходът днес е само около 5 часа.

В Yak Kharka (4050 м) има само две хижи. В стаите няма изолация, както винаги до сега, но студа тук вече си се усеща, така че всички се разполагаме в столовата и завземаме печката, която още не гори, палят я в 5 ч. следобеда, ползват се само сухи изпражнения на як, наоколо не се вижда и едно дърво.

Времето отново е главната тема, седим до късно и си бърборим, а на път за стаята виждаме в небето няколко звезди. Лягаме си обнадеждени.

10 May 2015

Ден 7 - 29.03.2015 - Bhraga, разходка до View Point, Ice Lake

Събуждане без аларма, закуска и нагоре към Ice Lake (4600 м) за аклиматизиращ излет. Пътеката е стръмна, но без раница е леко, решили сме, че ще останем още една нощ в хотел New Yak в Bhraga. Селцето е в долу в долината, а ние започваме да газим дълбок сняг и да затъваме в стъпките на хората, които преди нас са минали.

Тук-таме пред нас се показва някой самотно разхождащ се из планината як.

Стигаме до View Point, а не до самото езеро и снимаме тези облаци без да подозираме, че само след час те ще излеят много дъжд и ще донесат гъста мъгла. За щастие сме долу навреме, височината ни понесе. Изчакваме да отворят будисткия храм в селцето и влизаме да го разгледаме. Наблюдаваме мълчаливо молитвата на един от местните хора, който чакаше с нас да отворят манастира. Вътре всичко е покрито с прах, особено многобройните будисатви, подредени в стъклени витрини.

06 May 2015

Ден 6 - 28.03.2015 - Upper Pisang - Bhraka


Нещата стават сериозни. Тръгваме към 7.30 от Upper Pisang и хващаме High road, който води през величествени гледки към Ghyaru (3730 m ) и Ngawal (3680 m). High road ми взима здравето, защото началото му представлява двукилометрова отвесна пътека. От храната снощи (картофено пюре с много подправки) ми стана тежко и беше мой ред да повръщам през нощта. Полужива се добирам до Ghyaru и там поспираме за почивка. Успявам да се съвзема. По-нататък Дани нарамва и моята раница, защото пътеката продължава стръмно нагоре. Стигам някак си до Ngawal, където картофената супа за обяд ме освестява. Взимам раницата си обратно, но през целия ден съм толкова изморена, че едва забелязвам заобикалящите ни от всякъде снежни планини и новите спиращи дъхa гледки. Оставаме за две нощи в хотел New Yak в Bhraka (3500 m). 

Чапати хлебчетата там са топли и вкусни. Хапвам чеснова супа и след горещия душ се мушвам в спалния чувал рано-рано. Не оставам дълго будна.

05 May 2015

Ден 5 - 27.03.2015 - Chame - Upper Pisang


Ставане към 7 ч. и закуска в Chame. Потегляме към Upper Pisang (3200 m) след поредната доза повръщане на Дани. Растителността е вече само иглолистна. Подухва студен вятър и е облачно. Усеща се, че сме в друга климатична зона. Чуваме как някъде високо над нас с огромен тътен пада лавина. Всички сме смълчани. Преходът днес е кратък, за щастие. 


В Upper Pisang се настаняваме в къща на върха на селото (Hotel Himalayan). На влизане мерваме в опушената и тъмна кухня възрастен мъж, която върти тибетско молитвено колело. Стаята ни е изцяло дървена, с чисти, бели чаршафи, и гледа към Анапурна II, която в момента е скрита от облаците. Поръчваме чеснова супа (и чапати). От сега нататък това ще е едно от основните ни ястия, защото както разбираме, по някакъв начин намалява риска от разболяване от височинна болест. До сега я карахме само на закуска и ранна вечеря с ядки по между другото, но днес още в 15ч. сме прегладняли, пъпреки Snikers-а в предишното село.

Всеки желаещ да вземе душ получава синя пластмасова кофа с гореща вода. Смесва се със студена долу в банята и се поливаш с канче. След душа съм облечена с мериносови вълнени дълги гащи под панталона, седя с шапка и шал в столовата, която представлява остъклена тераса, от която човек може да наблюдава цялата гледка.

С Дани тръгваме на разходка из селцето. Повечето къщи са изцяло от камък и от всяка една се развяват будистки молитвени знамена... сякаш сме в на декор на филм. В полите на планината са Lower Pisang и река Марсянгди.


Извисен над селото е будистки храм. На входа ни приветства загърнат във виненочервена роба и обут със сандали (въпреки вятъра и студа) монах. Раздава дижинджифилов чай на поклонниците и трекърите и разказва за пожара, който обхванал старата им библиотека и кухненското помещение. Оставаме прехласнати от изображенията и цветовете в храма. Аз седя безмълвна в сейза, без да смея да се доближа до големите златни статуи при олтара, нито пък да снимам. Оставяме дарение за възстановяването на изгорялата сграда и се надяваме са успеят да я построят отново.


Вечерта през облаците се промъкват няколко лъча и всички се наслаждаваме на постоянно променящата се гледка, която продължава повече от половин час, преди слънцето съвсем да залезе. Тюркоазените ледове по върховете също искрят.