Ден 8 - 30.03.2015 - Bhraka - Yak Kharka

Дъждът вали цяла вечер и цяла нощ и внася лошо настроение в лагера. Всички сме загрижени дали превалът ще бъде отворен следващите дни, или ще го затворят заради многото сняг, което означава или много чакане, или връщане обратно. Това е главната тема на разговор, опитваме да сме позитивно настроени, колкото и да са ни свити сърцата.

Потегляме посока Мананг (3540 м) в мокрото и въпреки дъжда. Там спираме за закуска и се срещаме с някои от познатите ни по пътя, повечето са притеснени и се чудят, че сме тръгнали в това време.

Мананг е най-голямото селище и център на региона, има много хотели и магазини, в които на човек му се дава последен шанс преди превала да си купи яке, обувки, раница или топла плетена шапка. Ние се чудим дали да не си вземем гети, които да ни пазят от дълбок сняг, но наши приятели ни разубеждават, защото ги тествали предишния ден и не останали много доволни.

Минаваме през последния чекпойнт преди Thorung La, където двамата служители почти не продумат дума, колкото и да ги питаме за времето горе. На стената е закачена принтирана страница от accuweather, според която след три дена се чакат светкавични бури, а до тогава облачно, но стабилно време. Това ни устройва, според плана трябва след два дена да сме минали превала.

Дъждът започва да се превръща в сняг. Пътят свършва, от сега нататък има само пътека. Преходът днес е само около 5 часа.

В Yak Kharka (4050 м) има само две хижи. В стаите няма изолация, както винаги до сега, но студа тук вече си се усеща, така че всички се разполагаме в столовата и завземаме печката, която още не гори, палят я в 5 ч. следобеда, ползват се само сухи изпражнения на як, наоколо не се вижда и едно дърво.

Времето отново е главната тема, седим до късно и си бърборим, а на път за стаята виждаме в небето няколко звезди. Лягаме си обнадеждени.