Ден 5 - 27.03.2015 - Chame - Upper Pisang

Ставане към 7 ч. и закуска в Chame. Потегляме към Upper Pisang (3200 m) след поредната доза повръщане на Дани. Растителността е вече само иглолистна. Подухва студен вятър и е облачно. Усеща се, че сме в друга климатична зона. Чуваме как някъде високо над нас с огромен тътен пада лавина. Всички сме смълчани. Преходът днес е кратък, за щастие. 

В Upper Pisang се настаняваме в къща на върха на селото (Hotel Himalayan). На влизане мерваме в опушената и тъмна кухня възрастен мъж, която върти тибетско молитвено колело. Стаята ни е изцяло дървена, с чисти, бели чаршафи, и гледа към Анапурна II, която в момента е скрита от облаците. Поръчваме чеснова супа (и чапати). От сега нататък това ще е едно от основните ни ястия, защото както разбираме, по някакъв начин намалява риска от разболяване от височинна болест. До сега я карахме само на закуска и ранна вечеря с ядки по между другото, но днес още в 15ч. сме прегладняли, пъпреки Snikers-а в предишното село.

Всеки желаещ да вземе душ получава синя пластмасова кофа с гореща вода. Смесва се със студена долу в банята и се поливаш с канче. След душа съм облечена с мериносови вълнени дълги гащи под панталона, седя с шапка и шал в столовата, която представлява остъклена тераса, от която човек може да наблюдава цялата гледка.

С Дани тръгваме на разходка из селцето. Повечето къщи са изцяло от камък и от всяка една се развяват будистки молитвени знамена... сякаш сме в на декор на филм. В полите на планината са Lower Pisang и река Марсянгди.

Извисен над селото е будистки храм. На входа ни приветства загърнат във виненочервена роба и обут със сандали (въпреки вятъра и студа) монах. Раздава дижинджифилов чай на поклонниците и трекърите и разказва за пожара, който обхванал старата им библиотека и кухненското помещение. Оставаме прехласнати от изображенията и цветовете в храма. Аз седя безмълвна в сейза, без да смея да се доближа до големите златни статуи при олтара, нито пък да снимам. Оставяме дарение за възстановяването на изгорялата сграда и се надяваме са успеят да я построят отново.

Вечерта през облаците се промъкват няколко лъча и всички се наслаждаваме на постоянно променящата се гледка, която продължава повече от половин час, преди слънцето съвсем да залезе. Тюркоазените ледове по върховете също искрят.