Хари като бивш гид из пътеките на Анапурна отваря картата на планината, отбелязва с хикс местата на които да пренощуваме, къде да спираме за закуска и за обяд, и ни дава ценни съвети за това какви храни да избягваме и как чешмяната вода в планината си е напълно безвредна за нас (колкото и да ни убеждаваха в противното нагоре по пътя). Окъсняваме още повече и чак към 11 ч. потегляме. Плащаме на Хари и му оставяме голям бакшиш. Той се разплаква, прегръща ни и казва, че би тръгнал с нас, ако не трябваше да се грижи за нивата си, в която отглежда ечемик, зеле, картофи и какво ли още не.
Пътечката върви през орехови гори, дебели бамбуци, цъфтящи магнолии и дървета с яркочервени цветове. Подминаваме два красиви водопада. Излегнали сме се на един камък за почивка, изяждаме последната останала австрийска ябълка и турските сушени кайсийки, които купихме в Катманду.
Горите се редуват със селца, състоящи се от по 5-6 къщи. В дворовете растат зелки, жито, моркови, домати и копър. Shirichaur (около 1200 м) е също едно такова село. В хотел Бумеранг ни очакват. Хари се е обадил на собственика, който му е приятел, и човека заявява, че сами можем да решим колко да платим за стаята (нормалната цена е 300 рупии, което е 3 долара). Настанява ни в най-хубавата, има два прозореца, които гледат към отсрещната гора и река Марсянгди, която изпълва пролома с напева си.
Дал бат и тиквена супа за вечеря. Лека нощ.
No comments:
Post a Comment