Дълбоко спане и ранно ставане. Два часа до следващото селце Jagat (1300 м) и там закуска. Дани си взима овесена каша с банани..ммм... Пием гъст и почти лютив чай масала, който ни дава отскок. Продължаваме по пътека изрязана в скалите. Подминаваме бамбукови горички, гледките на отвесните склонове наоколо спират дъха.
Домакинът ни от снощи ни настига по пътя, тръгнал е към съседното село, в което е начален учител. Показва ни кошерите на диви пчели, висящи под вертикалните скали, от които местните с риск за живота редовно се опитват да вземат мед.
Вадим щеките за ходене и аз се опитвам за свикна с тях. След няколкочасов преход пред нас се открива гледката към село Тал (1700 м), първото от област Мананг.
Пием чай в препоръчания хотел (Manang Guest House) и решаваме да пренощуваме тук. Настанени сме в бунгало на брега на реката с гледка към водопада. Правим разходка из селото, зареждаме запаса с бисквити, а мен започва да ме гложди мисълта, че доста смело реших да тръгна без медицинска застраховка. Започнах да си вкарвам филми как закъсвам горе из планините и трябва да викаме хеликоптер да ме прибира, и съответно трябва да поема хилядите долари разходи. Проклинам глупостта си и съм в лошо настроение.
Вечерята обаче е една от най-добрите по време на трека. Село Тал се слави с месния си специалитет: картофено-бобено-тиквено къри, сервирано с хляб от царевично брашно. Ммм... Животът отново е прекрасен!
No comments:
Post a Comment