On the road

Вече сме на път за България. Ще качвам снимки в Instagram.

Schauff Kashmir

Около година и половина след този пост, доста по-скоро отколкото предполагах, се приготвяме за пътешествие с колелата до България. Тръгваме след около седмица, ще пътуваме по поречието на Дунав. Не би трябвало да е много трудно, дано да случим на време.
Рамката на черно-розовото Surly се оказа с прекалено спортна геометрия за дълъг път, така че ви представям новия ми другар, Schauff Kashmir, купен за 50 евро от битака и пимпнат от Даниел за да може да издържи 1500-те километра от Линц до Своге като за начало, а по-късно и още подобни дестинации. Още обмислям в коя социална мрежа да репортерствам, ще пусна съобщение.

Ротердам

Отново из холандските улички, отново филии с фъстъчено масло за закуска, stroopwafels топли и с разтечен карамел, отлежало сирене, какао със сметана, patat speciaal и разходки из града по много. Открих Delfshaven, ако някой търси добрите стари дълги и малки холандски къщички в модерния и небостръгачески Ротердам - там е мястото.

Любляна

На път за Метелкова

В парка Тиволи с Ана

Из центъра покрай реката

Яркозелената река Любляница

Това беше третият ми път в Словения, но чак сега успях да се разходя из Любляна. Влюбих се в града...

Опунция или алжирска джанка

Този кактус расте из Атласките планини на Алжир под път и над път, един вид плевел е дори.

Оказа се, че дава вкусни плодове и много често може да види човек пълни кофи оставени покрай шосето за продаване. Самите продавачи се криеха в близките сенки от жегата, докато спре някой да си купи.

В селото, докато бяхме на гости, ме научиха как да ги беля. Изисква се техника, ама почти неизбежно е се измъкнеш без бодилче в пръста, колкото и да внимаваш. Добре е да се държи плода отгоре и отдолу с два пръста, защото бодливото е отстрани. Първо се отрязва горната част (по-широката), после се прави вертикален прорез и се премахва и кожата.
Тук в Австрия не бих си и помислила да купувам от тези плодове, защото са скъпи, а и предпочитам местните ябълки например, но бащата на Дани ги беше получил като подарък, та щракнах и тези снимки за илюстрация.
 
Вкусни са много, имат вътре семчици, с които се ядат, другите му имена даже са кактусова смокиня или индийска смокиня. Уикипедия обаче каза, че произлиза от Мексико.

P.S.
В селото винаги ни предупреждаваха, че ако хапне човек повече от три, не му мърда седенето дълго в тоалетната и намигаха многозначително.

Кремс на Дунав

Малкото градче в долината на Вахау е включено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. До там се пътува малко криво от Линц ако нямаш кола, но ние си направихме малка екскурзия с Вили и Иван. Побъбрихме си и се покикотихме във влака, който се състоеше само от един вагон и пътуваше достатъчно бавно, за да се наслади човек на гледката. Порадвахме се като тази котка на слънчевите лъчи, а вечерта бяхме поканени на супа с тиква, сготвена от майката на Мика.

В Алжир мирише. Силно и отчетливо. На бунищата в лятната жега разположени покрай шосето, по което пътуваме, на топъл хляб и на печени чушки на обяд, на силно кафе и прясно, топло мляко сутрин, на влажен морски въздух, на дъжда в планината и на пъплещите ранно есенни мъгли, на кравешки тор от дворовете на къщите, на кокоши изпражнения покрай малките ферми, на сутрешен тизен чай, набран от храста в двора и приготвен за Даниел и разстроения му стомах, на чорбата от зелени маслини, която хапваме за късната вечеря, на плодове от кактус, с които трябва да внимаваш при обелване, на прясно измит мраморен под с белина от внучките на домакините ни, на варено месо и сос за кускус в лятната кухня след тридневната сватба, на пухкаво бебе, което ти бива връчено веднага след като попиташ майка му за името, на потта на танцуващи момичета по време на къна или първия ден от сватбата...

Алжир

След повече от две седмици в планините сме обратно вкъщи. Има много за разказване.

Летен Тирол

Година и половина по-късно на гости в Тирол. Беше прекалено горещо за дълъг преход, за това домакините ни (планински водачи) ни разходиха на хлад по Дяволската уличка в Кайзерската планина. После къпане в едно от езерцата в района, а вечерта в ресторанта на местна пивоварна хапнахме доволно. После се влюбих в една котка.
На другия ден изпреварихме бурята и се потопихме в кристалното поточе Griesbach.

Трески за дялкане

За всеки, който търси сила, препоръчвам това събитие. Намасте!

Wilaya de Béjaïa

Още около две седмици и сме там. В селце, в което улиците нямат имена. На алжирска сватба.

На север

На северното черноморие е приказно!
Само да не беше разбиването на колата и изчезването на четири чанти, седенето в полицията в Каварна за даване на показания и преждевременното прибиране...

Изворче

За да спазя съвсем режима, тези дни ще търся изворна вода. Това би трябвало да е мястото. На около час пеша е.

10

Даниел замина на Випасана за 10 дена, аз използвам момента да направя един житен режим.

Това е снимка на багажа му.
Колко е иронично - за да намерим себе си трябва толкова много да помъкнем и да изминем понякога огромни разстояния.

Ik hou van je

А Холандия е прекрасна, както винаги.
През 2003/04-та изкарах една година в семейство с три момичета като аu-pair, което беше и първото ми излизане зад граница. Тогава се нагледах на облаци, накарах се на колело, отядох си пържени картофки, фъстъчено масло (pindakaas), и най-вкусният кашкавал. Там се научих да готвя и видях почти всички големи градове и всички музеи, които ми се изпречеха.

След като от години искам да отида и да посетя любимите си места отново, се наканихме и потеглихме трима пътешественици с колата, минавайки първо през Германия, за да видим приятели по пътя.
И разбира се, валя ни дъжд и вятърът ни отвя ушите, но се върнах много щастлива.
Харлем, Вайк бай Дуурстеде, Миделбург, Бриел, и морето разбира се, морето...

P.S.
Снимките са от Смена-та и черно-бялото филмче, SD картата с дигиталните я забравих при нощувката в Утрехт.

Off

to the capital of the stroopwaffels, ever changing weather, the most beautiful clouds, patat speciaal and to where a piece of my heart is.

Мюнхен

На гости на Хамид и Регина. Ессени разходки из града и Нощ на музеите, уцелена съвсем случайно.

Там

Снимчици тук...

Берлин

В града на мечката всичко е наред. Горещо е, но си имат плавателен канал около центъра, по който се разхождат туристическите корабчета. Градският транспорт е бърз, но градът е голям. Слънцето залязва късно и изгрява рано. В квартала, в който отседнахме, беше пълно с турски супермаркети и дюнерджийници = вкусна храна, като от вкъщи... Целият град някак ми напомня на София с леката екс-соц атмосфера, градинките и широките улици.

Флоренция

В Тоскана пицата е само с моцарела, но пак е невероятно вкусна и се топи в устата. Шоколадовият сладолед е ммммммм... След този сладолед не ти се ще да ядеш никаде другаде. Кафето лате е прекрасно и е на достъпни цени. Сирене и хляб. Панакота. Ябълки.... I like (too much)! И къдриците, с които ги споделям!