Гледката през прозореца на стаята ни не оставя никакви съмнения за времето. Потегляме през слънчевата бяла пустиня.

Правим лека почивка, оставяме раниците и тръгваме към High Camp (4850 м) за аклиматизация. Утре рано сутрин ще трябва пак да се качим до там, с целия багаж обаче. Пренощуваме по-долу, защото рискът от височинна болест е по-малък. Слизаме и се настаняваме по-близо до газовата печка в столовата.
Вечерята е пак в интернационална компания. Прогнозата за времето явно е на наша страна, чудим се към колко часа да тръгнем сутринта към превала. По средата на сладките приказки Дани излиза и се връща с кръвясали очи, повърнал е всичко, което е ял. И двамата ни удря силно главоболие. Здравей височинната болест! Започваме да пием вода и чай като за световно, Дани пие и някакво хапче, Аби, гайдът на Нико ни успокява, че е нормално да имаме леки симптоми. Аз съм обаче в лека паника, ако утре сутринта съм така не знам как ще успея да тръгна, притеснявам се и за Дани, който очевидно е по-зле от мен.
В стаята е минус 10 градуса. Сгушваме се с дрехи и шапки в чувалите и се покриваме с дебелите одеяла. Моля се утре да сме по-добре.
No comments:
Post a Comment