Мястото, където живея, има тераса. Това всъщност е най-добрата част. Широка е, отворена. На последния етаж съм. Кварталът е на малък хълм и гледката е наистина специална.
Борът в двора на отрещната кооперация в момента е целият снежен и ми напомня на секвоята срещу къщата, в която съм израстнала. След като започна да подкопава основите им, съседите я отрязаха и до ден днешен ми липсва страшно много, когато поглеждам натам.
Сега борът тук отсреща - неин духвен брат, топли.
Освен кооперации в квартала има и много стари къщи. Една от тях има четири прозореца, насочени към улицата. На всеки от тях има различно на цвят перде и винаги гледам, дали всички лампи са светнати.
Булевард "Сливница" с неспиращия поток. Напоследък заради снега е тихо.
Автоматичната лампа на блока отсреща свети често в очите ми, когато минава някой. Красиво е обаче, когато вали сняг - снeжинките блестят.
Най-хубавото обаче, е малката къщичка до блока. Тя има дворче с дървета. Само на един етаж е. Прилича на вила. Прозорецът е с бели перденца на леки къдрици. На входа вместо звънец има истинска камбанка и често я чувам, когато им идват гости.
Лошото е, че терасата предразполага към пушене на цигарка. Ох.
