6-часов престой на летището в Абу Даби. И двамата сме загърнати в якетата си и едва устояваме на духащия студ климатик. Около нас има полу голи индийци и жени в ефирни сарита. На тях явно не им прави впечатление. Навън термометъра показва 33 градуса.
Кацаме късно в Катманду. Става още по-късно, докато подадем документите за туристическа виза. Намираме раниците си изоставени и самотни на земята до колана за багаж. Нарамваме ги и хващаме такси за към хотела, който резервирахме още от вкъщи.
Пием масала чай за вечеря, след това дълго не мога да заспя.
На сутринта нямам търпение да се кача на терасата на покрива - здравей Катманду. Около нас е пълно с полузавършени сгради, повечето хотели. Напомня ми малко на Кайро, особено заради лекия мъглив смог стелещ се над нас. В туристически квартал Тамел сме, обменяме пари и потегляме към агенцията, в която можем да си набавим разрешителните за трекинг. Въпреки че е събота (почивния ден в Непал) гишетата работят и успяваме да свършим работа. Всичко става бързо, отнема ни около 20 мин. и сме готови за тръгване, но срещаме испанеца Педро, който е тръгнал в нашата посока, така че го изчакваме и хващаме такси към ступата Боданат.
Там намираме тълпи от поклонници и туристи, но още по-многобройни са ятата гълъби, които са завзели площада и покривите на околните сгради. Ступата седи в средата бяла и горда, всевиждащите очи на Буда са съсредоточени и пронизващи. Това е една най-големите ступи в Непал и в света, намира се на древен търговски път, който навлиза от Тибет в долината Катманду. Много векове тибетските търговци са спирали тук за почивка и са изразявали почитта си. Когато през 1950-те год. тибетските бежанци идват в Непал, много от тях са се установяват около Боданат.
Следва Пашупатинат. Там се запознаваме с непалец, който се оказва че живее в Австрия и ни е направо съсед, обяснява ни, че тази вечер има шествие и фестивал посветен на богинята Кали. Оставаме и зареждаме апаратите.
No comments:
Post a Comment