17 June 2010

Кой внимава в час



Пак се върнах на Спонджбоб вълна. Оказа се, че има и много други фенове наоколо. Наскоро получих надуваем Петрик, а след като главният ни професор ме видя да го нося гушнат под мишница на училище, ми обеща една от играчките на сина си... Хапването на бисквити с мляко се превръща в традиция при късното оставане след лекции. Сякаш съм обратно години назад. При сутлияша, макароните на фурна, кисела, нишестето; ходенето бос в дъжда; спомените за стари играчки и как си играех в работилницата на дядо, изработвайки талашитени столове; при шиенето на дрехи на куклите; в часовете по трудово, когато правехме проста ел. верига, метална лопата или отверка. Всички тези умения трябваше да изровя отново, за да се справя със задачите, които ни поставят. Последна права с изпити за годината. Другата седмица отиваме на екскурзия. Та колко години навършвах през септември...?

3 comments:

piece-of-plastic said...

P.S.
Ден след този пост, в лекцията по Multimodal Interfaces, ни раздадоха близалки и бонбони като пример за Edible User Interfaces... Зайченцето бяло, цял ден си играло - ла- ла- ла...

Bla said...

Близалки? Пхах!

piece-of-plastic said...

Хихи, да - това е игра, при която използваш близалката като контролер :))))