Tиквички с извара на фурна oт Paramananda Дас

Издълбаваш тиквичките като лодки, това което си изкарала от тях пръжваш с малко подправки - резене, куркума, кориандър, малко кимион, малко лют червен пипер (първо запържваш подправките - след това слагаш тиквичките), добавяш изварата, така бъркаш докато цялото нещо се превъене в хомогенна, мека смес. С нея пълниш лодките.

Ако е по-суха изварата - слагаш малко масълце отгоре. Нареждаш ги в тавичка, да има малко (2-3мм) водица на дъното. В предварително загрята фурна на около 200 гр. слагаш тавата и печеш докато започнат да стават прозрачни тиквичките. Следиш да не остават съвсем без вода. Накрая малко настърган кашкавал отгоре малко да се разтопи, а като ги извадиш поръсваш или с пресен копър или пресен кориандър.

Много ще отиват със сладък ориз.

P.S.
И саундтракът към рецептата.

Пролетни пейзажи

Пейзажите, с които съм заобиколена напоследък. В къщата в малкото селце, празнично, а сега и като временни стопани, докато истинските се приберат. Прехвърчаме с бегачите между околните ферми, а намерихме и време и да тичаме.

Кафето (обичам, когато е трето)

По повод отказването от кафето за сбогуване публикувам списък, посветен на тамастичната напитка и най-хубавите ни моменти заедно.

• Първото кафе в ранен преди обяд, когато си на моренце
• Следобедно кафе, изпито на спокойствие, когато си тичал цял ден по задачи и си свършил много работа
• Кафето, което ти донасят в леглото
• Кафе от бензиностанция в началото на дълго пътуване
• На кафе със стар приятел
• Coffee and Cigarettes на Джим Джармуш
• На плажа, след като устата ти е солена от плуване в морето
• Кафето в НБУ на сините масички, чакайки за лекция
• Black Coffee на Били Холодей
• Кафенце от класическа малка италианска кафеварка
• Късо кафе след вечеря в приятели
• 3 в 1 на Лакатник, приготвено с канче, заровено в жарта от снощи
• Шарките, които правят на латето в Ондa

А сега е ред на зелените чайове, лайка и джинджифил... ммм

Флоренция

В Тоскана пицата е само с моцарела, но пак е невероятно вкусна и се топи в устата. Шоколадовият сладолед е ммммммм... След този сладолед не ти се ще да ядеш никаде другаде. Кафето лате е прекрасно и е на достъпни цени. Сирене и хляб. Панакота. Ябълки.... I like (too much)! И къдриците, с които ги споделям!

Синдром на Стендал

От утре вечер.


RUTH ORKIN
American girl in Italy, 1951

Ану Туоминен / Anu Tuominen

anutuominen.fi

Фони

Новата ми приятелка, малка английска хрътка, цялото и име е 'Коледна симфония'.

Днес

Денят, в който започвм да се уча да карам състезателно колело, дори и със специални обувки... Червено е на цвят.

Думи

• Waldeinsamkeit (немски) Чуството да бъдеш сам в гората
• Meraki (гръцки) Имаме си я думата и на български също, дефиницията е да правиш нещо с душа, вдъхновение или любов, демек мерак
  
• Forelsket (норвежки) Еуфорията, когато си влюбен
• Gheegle (филипински) Да искаш да стиснеш животинче, което е неустоимо сладко
• Почемушка (руски) Някой, който задава прекалено много въпроси
  
• Pena ajena (мексикански испански) Срама, който изпитваш, докато наблюдаваш нечие чуждо унижение
• Cafuné (бразилски португалски) – Да прекараш нежно пръсти през косата на някой
• Saudade - (португалски) - Носталгичното чуство да копнееш за нещо или някой, когото си загубил или никога не си имал. Често има фаталистичен оттенък, заради възможността обекта на желанието никога да не бъде намерен

Мисля, че в португалския имаше дума за това, когато двама се харесват, но са прекалено срамежливи да си признаят. Така и не я намерих из записките си...

P.S. Намерих я "мамихлапинатапай".

Вдъхновено от тук.

И малка добавка: 25 everyday things you never knew had names