Vanillekipferl / Ванилени кифлички от фрау Шафер

Фрау Шафер е съседката от долния етаж. Покрай нея трудно се измъквам само с едно "Grüß Gott", защото винаги иска да ми разкаже нещо. От дума на дума един ден стана въпрос, че внуците ѝ много обичат ванилените кифлички, които тя пече по празниците, че даже и не искат торта, а от тези кифлички за рождените си дни. Реших да я попитам за рецептата и тя направо ми предложи да ѝ ида на гости някой ден, че да ги направим заедно. Речено-сторено. В уречения ден запретнах престилката и най-учтивия си немски и слязох на долния етаж.

Рецептата за кифличките е от книга на около 60 години, която фрау Шафер има от майка си.

150 г меко масло
500 г пудра захар
210 г брашно
750 г настъргани лешници (може и бадеми, но Фрау Шафер каза, че с лешници е по-вкусно)
1 пак ванилова захар

Брашното се смесва с маслото, добавя се захарта, настърганите лешници. Омесва се тесто, от което се оформят кифлички. Поставят се в тава, покрита с хартия за печене. Печат се на около 170-180 градуса, около 8-10 минути (трябва лекичко да са хванали цвят). Поръсват се обилно веднага след изпичането с пудра захар, смесена с пакетчето ванилова захар. Кифличките са много крехки, като се извадят от фурната, да се внимава.

Изпекохме тройна доза, около 3 часа ни отне, разказа ми за цялото си семейство, както и за страстта си към орхидеите, с които малкия и апартамент е пълен.

А иначе виенските кифли би трябвало да са прадядото на френския кроасан. Според историята, която прочетох, са създадени за да ознаменуват победата над османските нашественици. Кифличките представляват белия полумесец, символ на исляма, който за да е вкусен трябва да се потопи (демек обезоръжи) в чаша виенско кафе.

Ангелски езици

Светлината на зимното следобедно слънце е най-топлата. Хризантемата и ягодите са навън. От тези клончета чакам да разцъфне зелен ароматен храст.

P.S.
Препоръчвам тази книга.

Мусаши

Миямото Мусаши е не само ненадминатия самурай, майстор на меча, но и (не много изненадващо) майстор на четката. В зрелите си вече години, той решава да се занимава с рисуване и калиграфия, без да се опре на учител, а просто прилагайки стратегията на бойните изкуства в художествената си практика.
Това птиче е негова творба, изпълнена в традиционния стил suiboku-ga или sumi-e, монохромна рисунка с размит туш.

Неделни животни

Опунция или алжирска джанка

Този кактус расте из Атласките планини на Алжир под път и над път, един вид плевел е дори.

Оказа се, че дава вкусни плодове и много често може да види човек пълни кофи оставени покрай шосето за продаване. Самите продавачи се криеха в близките сенки от жегата, докато спре някой да си купи.

В селото, докато бяхме на гости, ме научиха как да ги беля. Изисква се техника, ама почти неизбежно е се измъкнеш без бодилче в пръста, колкото и да внимаваш. Добре е да се държи плода отгоре и отдолу с два пръста, защото бодливото е отстрани. Първо се отрязва горната част (по-широката), после се прави вертикален прорез и се премахва и кожата.
Тук в Австрия не бих си и помислила да купувам от тези плодове, защото са скъпи, а и предпочитам местните ябълки например, но бащата на Дани ги беше получил като подарък, та щракнах и тези снимки за илюстрация.
 
Вкусни са много, имат вътре семчици, с които се ядат, другите му имена даже са кактусова смокиня или индийска смокиня. Уикипедия обаче каза, че произлиза от Мексико.

P.S.
В селото винаги ни предупреждаваха, че ако хапне човек повече от три, не му мърда седенето дълго в тоалетната и намигаха многозначително.

Любимия бананов сладкиш с маково семе на Дани и Вероника

1/2 ч.ч разтопено масло
1 и 1/2 ч.ч захар
2 яйца
1 ч.л. сода за хляб
2 ч.ч. брашно
1/2 чаша мляко
3 банана нарязани
1/2 ч.ч. маково семе
200 гр. шоколад на малки парченца

Маслото се разбива със захарта на пяна, после яйцата. Содата с брашното се добавя към маслената смес и след това постепенно и млякото.
Следват бананите, маковото семе и шоколада

Гореща фурна, 20 мин. или до суха клечка.

P.S
Тази рецепта е пригодена от една, която намерих някъде преди време за Дани, защото той много обича банани. Вместо маково семе там препоръчваха смлени лешници, но аз тръгнах един ден да го правя и след като бях разбила вече яйцата, се оказа че нямам лешници та ги заместих с маково семе, което пак Дани много обича. Шоколадът е също негова добавка. От тогава това е любимия сладкиш на хората около мен, особено като се хапва топъл ммм... м... м...

А моето момче днес има рожден ден. Да ми е жив и здрав и все така прекрасен! ♥

Есенен Залцбург

На разходка с братовчедка ми. Още един човек е влюбен в този град.

Plum and Tamarind Chutney от Андреа

900g wild plums/damsons/eating plums

I/2 lemon quartered lengthways and sliced fine
100g dried sultanas
120g of soft brown sugar, depending on how sweet your wild plums/damsons/eating plums are.
60g of tamaring block
(soaked for 20 minutes in a mug of boiling water then seive and reject the seeds). I added the tamarind infused water to the chutney too. You can used two tablespoons of tamarind paste as an alternative.
3/4 stick of cinnamon
3 large cloves of garlic chopped fine

2dl Apfelessig

1/2 tsp of ground paprika
1,5 tsp of salt
(1 tsp of allspice powder/berries)
1 piece of fresh ginger
1 small hot birdseye chillies (seeds removed) chopped fine

5 black peppercorns

1 heaped teaspoons of yellow mustard seed

Stone the plums and if big enough cut into slices.

Place all ingredients in a large heavy bottomed (non reactive) saucepan and bring slowly to a gentle boil. Turn the heat down immediately and simmer very gently (tiny bubbles just breaking the surface on the lowest heat) for at least five hours until the mixture has broken down and thickend.

Stir from time to time and more towards the end. If your simmering point is higher than ours, your chutney will be ready sooner. Take a peek every half hour or so. The chutney will thicken as it cools.

Сарми с праз лук и гъби от Мика

За плънката:

• 2 големи стръка праз лук + дръжките на 1 връзка магданоз
  
• около 15 средни пресни печурки
  
• 1/2 чаена чаша ориз
  
• 1-2 средно големи моркова
  
• чубрица
  
• риган
  
• червен пипер
  
• черен пипер
  
• сол на вкус
  
• олио
  

Начин на приготвяне:

• Нарязваме праз лука на ситно.
  

• Почистваме и нарязваме гъбите на кубчета.
  
• Рендосваме морковите на едро ренде.
  
• В голям тиган задушаваме лука, магданозените дръжки и гъбите, докато омекнат.
  
• Накрая прибавяме и ориза и продължаваме да пържим, докато оризът стане прозрачен.
  
• Махаме тигана от котлона, добавяме моркова и подправките.
  
• Напълваме зелевите листа със сместа и ги завиваме във формата на сарми, които подреждаме в тава, като надупчваме всяка сърма на 1-2 места с вилица.
  
• Заливаме ги с вода (да ги покрие малко повече от 2/3), а накрая и с малко олио.
  
• Покриваме ги с листа от зелето.
  
• Печем ястието около 50-60 минути на 200 градуса.

Кремс на Дунав

Малкото градче в долината на Вахау е включено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. До там се пътува малко криво от Линц ако нямаш кола, но ние си направихме малка екскурзия с Вили и Иван. Побъбрихме си и се покикотихме във влака, който се състоеше само от един вагон и пътуваше достатъчно бавно, за да се наслади човек на гледката. Порадвахме се като тази котка на слънчевите лъчи, а вечерта бяхме поканени на супа с тиква, сготвена от майката на Мика.

Червено и зелено

На връщане от работа, Хагенберг

Разходка с Дани до изворчето под Pöstlingberg

Петък вечер покрай Дунав

Доматите на терасата продължават да червенеят за моя радост

По пътя за Pöstlingberg

Гледката прилича досущ на тази от Косматица, когато гледаш към Свидня.

Девойките с портокалите

Снимка на Мариянка от началото на септември, когато все още беше топличко. Тъкмо съм се събудила след дълбок, непробуден сън. След пристигането от Алжир къщата беше вече пълна с гости покрай фестивала ARS Electronica, в който участвахме заедно с Вероника. Кръстиха тераската Нирвана, готвиха ни вкусотии и после си се прибраха по родните места. А сега е вече есен.

В Алжир мирише. Силно и отчетливо. На бунищата в лятната жега разположени покрай шосето, по което пътуваме, на топъл хляб и на печени чушки на обяд, на силно кафе и прясно, топло мляко сутрин, на влажен морски въздух, на дъжда в планината и на пъплещите ранно есенни мъгли, на кравешки тор от дворовете на къщите, на кокоши изпражнения покрай малките ферми, на сутрешен тизен чай, набран от храста в двора и приготвен за Даниел и разстроения му стомах, на чорбата от зелени маслини, която хапваме за късната вечеря, на плодове от кактус, с които трябва да внимаваш при обелване, на прясно измит мраморен под с белина от внучките на домакините ни, на варено месо и сос за кускус в лятната кухня след тридневната сватба, на пухкаво бебе, което ти бива връчено веднага след като попиташ майка му за името, на потта на танцуващи момичета по време на къна или първия ден от сватбата...

Алжир

След повече от две седмици в планините сме обратно вкъщи. Има много за разказване.

Печени чушки

Една от типичните миризми на лятото. Тези са от балкона. Не смея да ги пробвам, някои трябва да са люти.

Летен Тирол

Година и половина по-късно на гости в Тирол. Беше прекалено горещо за дълъг преход, за това домакините ни (планински водачи) ни разходиха на хлад по Дяволската уличка в Кайзерската планина. После къпане в едно от езерцата в района, а вечерта в ресторанта на местна пивоварна хапнахме доволно. После се влюбих в една котка.
На другия ден изпреварихме бурята и се потопихме в кристалното поточе Griesbach.

Трески за дялкане

За всеки, който търси сила, препоръчвам това събитие. Намасте!

Wilaya de Béjaïa

Още около две седмици и сме там. В селце, в което улиците нямат имена. На алжирска сватба.

Mлечнозелено

Roni Horn "Saying water"

37;11

За разлика от други години, този път сефтето в Дунав беше доста късно, най-вече заради Голямата вода. Същата тази вода донесе и подарък, тук-таме покрай брега има образувани малки пясъчни плажове, които идват много добре в нетипичните за тук жеги. В събота и неделя сутринта ходихме рано, за да се разхладим и да четем книжки на брега.

А на Дорис и се родиха 11 котета от две майки. На снимката е едната - Еволет, нападната от двете котила, преди да я спасим и да върнем бебетата обратно в колибките им.

P.S.
Забележка на седмицата, имам още да уча.

Реколта

Мини патладжаните станаха, въпреки листните въшки. Краставицата се маноса, но всичко друго расте и дава плод. Не било чак толкова лесно да има градина човек, било то и само на балкона...

Мама

На гости в Линц за пръв път, откакто съм тук. Престраши се да пътува сама със самолета и вече пореден ден не спира да готви, чисти, кърпи... Аз се опитвам да я накарам да си почива и я водя на разходки и местенца насам и натам.

На север

На северното черноморие е приказно!
Само да не беше разбиването на колата и изчезването на четири чанти, седенето в полицията в Каварна за даване на показания и преждевременното прибиране...

Tрипо

Устройството Трипо, или телефонът към добрите стари времена се подвизава до неделя във Водната кула в Лозенец. Ако някой е любопитен какво измайсторихме с Тиаго, може иде до неделя между 14 и 19 ч. и да чуе.

Високата вода

..или das Hochwasser, както е на немски, си замина. Остана много кал. Във вторник, от когато е снимката, положението беше най-тежко. Така беше в любимия ни парк, който е на около 100 метра от сградата, в която живеем. За щастие водата не преля повече.
Онзи ден, докато ходих да тичам, видях два кални лебеда, които се сушаха и топлеха на слънчице.