Новата ми радост

Моят нов велосипед за дълги разстояния. Дани цяла зима се труди, за да сглоби перфектната комбинация. Идеята е някой ден да дойдем до България с тях. Тази неделя ги тествахме, пък и да избягаме малко от Линц, че заради ежегодния маратон беше малко шумно.

Уж бяхме тръгнали към Енс (най-стария град в Австрия), за по сладолед, но накрая поехме по един южен маршрут, покрай реката Траун. Аз, разбира се, отново си ожулих колената. В началото на сезона винаги ми отнема време да свикна с шпайковете за каране.

Няколко пъти пред нас изскачаха сърнички, фазани и селски котки. Без да подозираме преди това, маршрута ни отне повече от 6 часа.  Едва качих последния хълм обратно за към Линц, но няма как, трябва да се влиза във форма. 

Гхи

Златно пречистено масло, малко мътно се получи, но май би трябвало да е добре. Сложих го на слънце само за снимката, иначе е добре да се държи на тъмно в стъклен или глинен съд. Миризмата и вкусът на всичко, което се готви в гхи: М-м-Мммм....

Ще пробвам тази пролет малко повече аюрведическа кухня, само някои от подправките още липсват. Тъкмо и ще науча как е аджвайн, асафетида, карамфил и черен сусам на немски.

Разсад

Организацията Аrche Noah се занимава със събирането на семена от старите и устойчиви сортове зеленчуци и подправки, като реакция на все по-доминиращите хибридни такива, които заливат пазара. Много от тези стари сортове са обречени на изчезване, защото се отглеждат само в частни градини или от малка част от фермерите. Австрия е страна, която до сега се е опазила до голяма степен от генетично модифицираните храни, но борбата не е лесна.

Веднъж в годината Arche Noir продават разсад в тукашната Ботаническа градина, за което ми разказа Катлин, учителката ми по немски език. Вчера се вдигнахме с колелата за да купим домати и подправки, и се върнахме с 4 сорта домати, единият от които черен, краставици, патладжани, сладки чушки, чили и подправки, които се чудя как ще събера на балкона. Част от тях ще отидат в градината на Щефан, но все пак искаме поне няколко корена домати, подправките и чилито да оставим при нас.

Държа ги все още вътре, защото през нощта си е студено.

Bashō

There is nothing you can see that is not a flower;
There is nothing you can think that is not the moon.

Умиление

От немай къде си започнах курс по българска история в тукашното Volkshochschule. Преподава ни професор по езикознание, българин, изключително ерудиран човек, който в момента запълва дупките в знанията ми по история и свързва откритите в България съкровища и храмове от последните години с останалото от училище в главата ми.

Вече сме на средновековна България и в последната лекция стана въпрос за иконографския тип Богородица Елеуса (от гръцки) - Умиление, където Исус и Мария са с лица, мило опрени едно до друго.

Историята е следната, корените на Богомилството са в ереста на павликянките и манихейците, които тръгват от Мала Азия и достигат около 10-ти век до нашите земи. По това време църквата е изключително развита и е мощен феодал, собственик на много земи и села. Богомилите са против богатството, земните титли и властта, както и против култа към Дева Мария. Като противодействие на това, християните се опиват да подсилят почитта към Богородица и така се появява Елеуса. Една от най-интересните подтипове на тази икона от това време е Пелагонитиса (от Пелагония, старото име на Битоля), където Младенецът е извърнат назад, но въпреки всичко е с допряна буза до майка си.

Štanjel

В Словения за тукашния Великден. При родителите на Ана и Мета.
В събота следобяд цялото селце с плетени кошници в ръце, пълни с яйца, хляб или сладкиши се запътва към църквата, където храната се благославя от свещеника. В неделята службата е в 6 сутринта, след което следва пищна закуска. Най-типичното ястие, поне за тамошния район, е ореховата потица - сладкиш с орехи и мед. Aна се справи добре с приготвянето.

Пухкавият Мицо спа в краката ми и двете нощи. Ммммм...

Дъждът не спря да вали.