От немай къде си започнах курс по българска история в тукашното Volkshochschule. Преподава ни професор по езикознание, българин, изключително ерудиран човек, който в момента запълва дупките в знанията ми по история и свързва откритите в България съкровища и храмове от последните години с останалото от училище в главата ми.
Вече сме на средновековна България и в последната лекция стана въпрос за иконографския тип Богородица Елеуса (от гръцки) - Умиление, където Исус и Мария са с лица, мило опрени едно до друго.
Историята е следната, корените на Богомилството са в ереста на павликянките и манихейците, които тръгват от Мала Азия и достигат около 10-ти век до нашите земи. По това време църквата е изключително развита и е мощен феодал, собственик на много земи и села. Богомилите са против богатството, земните титли и властта, както и против култа към Дева Мария. Като противодействие на това, християните се опиват да подсилят почитта към Богородица и така се появява Елеуса. Една от най-интересните подтипове на тази икона от това време е Пелагонитиса (от Пелагония, старото име на Битоля), където Младенецът е извърнат назад, но въпреки всичко е с допряна буза до майка си.
No comments:
Post a Comment