- четвърти ден в битки с програмирането. От повече от седмица асансьорът до 4-тия етаж, където е специалността, е развален и се качваме по тези стълби.
Днес я срещнах и ми разказа най-страхотната история за това как ходила да гледа любимата си (също и моя) картина - 'Момичето с перлената обица" на Вермер. Как стигнала на стоп до Хага и музея, където е картината, седяла там три дена - от самото отваряне на вратите, до вечерта. Как последния ден се опитала да забърка един от цветовете и притичвала до кафенето за да смесва бои. Накрая няколко бодигарда я обградили и изгонили от музея, без да може да го посещава отново... Светът е голям и никога не знаеш кога ще срещнеш поредния изумителен човек!
Единствената емотиконка, която можах да намеря за скубене на коси. Втори ден на борба с Processing - последният проект, който трябва да бъде предаден. Вървя с мънички крачици.
Докато съм с лаптопа в леглото, опитвайки се да се мотивирам и да довърша един проект, получавам тази чашка от съквартирантката си. Днес след синхронното готвене на броколи с Диди, моите бяха с бешамел и ориз. Успешно! И се оказа, че имам мания да снимам храната си... Не всяка, само когато момента е специален. И въпреки това в папките ми има безброй снимки на кафета, пити на слънчице, на бонбони М&M's, сандвичи, печени ябълки, сладки, мандарини, тиквена супа, палачинки, мусака, японски оризови топки, сладкиши, хапвани след някоя разходка или огромната пица, която ми сервираха наскоро обилно покрита с рукола... В последната година започнах да осъзнавам колко важно е да можеш да готвиш и още по-важното - да можеш да сготвиш за някой.
Очилата са на 16 годни и все още са ми верни! Купих си ги в гимназията, където ходехме на спорт, вместо да имаме физическо. Днес направих 3 км без почивка, за час и 10 мин. Докато плувах си спомних за първия ми цял бански костюм, лилав на цвят. И за това как пътувах от Орландовци до Студентски град с 2-ка трамвай до басейна на МЕИ в зимните дни и след това обратно във влака към къщи.
Дизайнерът Себ Лестър получава преди година задачка от издателя на Селинджър да подготви корици за новите издания на книгите на писателя. Едно от изискванията е корицата да съдържа изключително и само заглавието и името на автора...
Докато помагахме на Мартин да върне към живот първата Reactable, разбрах малко новини от кухнята. Мишел Гондри се обадил на Бьорк за да й каже за масата и след това Марк Бел, пишейки от някакъв странен hotmail мейл казал на създателите, че биха искали да я видят. В началото решили, че е шега, но после направили демо за тях в Париж. Деймиън Тейлър, който свири на инструмента по време на турнето Volta, е трябвало да се научи само за две седмици.
///
Вчера намерих снимка от гарата в Линц, която съм направила, докато минавахме през града от Мюнхен, нямайки идея, че след по-малко от две години ще живея на 500 м от това място. Както и не съм предполагала на концерта на Бьорк в Истанбул, че след време ще режа дървени кубчета, с които да закрепяме прожектора на дъното на Reactable. 03/04/08 - 11.46 ч. Скоро чакаме и комплект от всичките обекти, с които се свири на масата, а идеята е тя да е напълно функционираща за Деня на отворните врати в университета през април, когато даваме информация и показваме проекти на интересуващите се кандидат-студенти.
Днес малка разходка до ботаническата градина. В тази беседка, се беше настанил бездомник - щастливец! (Преди време там имало скулптура от времето на Хитлер и за това я махнали ...) Бях си забравила слънчевите очила.
Петъчният ден. Около обяд направих 2 км. плуване без почивка. Изпекох първия си успешен кекс за закуската в университета днес. Посетихме състезание по сноуборд, на което според мен беше дошъл целия град. Играх за пръв път тенис на маса тук и загубих. Танцувахме в Stadtkeller - бункер, превърнат в дискотека. Прибрахме се рано-рано след сладки женски приказки на стълбите.
Лиса заминава да учи един семестър в Китай и на нейно място чакаме девойка от Чехия, която ще живее в апартамента.
Днес съботно. Навън е доста светло. Нещо не ме свърта. Съботното чуство е толкова силно, че се чудя как не съм си в Своге, хапвайки бухтичките на мама, минавайки през кухнята, където се слуша радио "Хоризонт", гледайки планината наоколо и очаквайки следобедното кафе на площада с всички там...
///
Рецепти за коктейли от Лиса (да се употребяват във весела компания с предполагаема средна възраст около 18 г.)
Захарна вода - лъжичка или пакетче захар - изсипва се в устата / шот водка или уиски - в устата/ разклащаш главата си колкото се може по-бързо / гълташ
Кокс - лъжичка или пакетче захар - изсипва се в устата / половин лъжичка смляно кафе - и то в устата / шот ром / разклащаш главата си колкото се може по-бързо / гълташ
*Когато живота ти поднесе кисел лимон, просто добави сол и текила
Чувала съм, че да ходиш бос по снега е толкова полезно и приятно, колкото и по трева. Първи опит (по-малко от минутка). На левия си крак още имам синина от незнайно токче на танците миналия петък.
Имам мечта да отида в Йемен и ще я сбъдна някой ден. В неделя бяхме на гости на възрастен пътешественик и колекционер на изкуство. Той потвърди за Йемен, че е като от приказкa от 1001 нощи, но каза че и Етиопия е страна, задължителна за посещение. А днес в библиотеката попаднах на интересни ирански проекти:
Farhad Moshiri and Shirin Aliabadi We Are All Americans From the series: Operation Supermarket
Не знам какво добро съм сторила в предишния си живот, но този сладкиш... Хапваш и светът спира да се върти... А сладкарницата е със запазен стил още от 18-ти век, изключително специално място!
В бледозелена, обшита с мъниста сатенена рокля, дълга до земята, тънки презрамки, с високи токчета, ветрило в ръка, танцувам кадрил в един от най-големите дворци в Австрия - на пъпа на Виена на ежегодишния бал на гилдията на 'кафеджиите' и то с човек, който съм срещнала лице в лице само преди няколко часа.
Снимки за любопитковците тук, а всичко беше по покана на приятел на семейството ми, с когото отидохме и до Албертина на изложба на импресионистите, а и на обяд в къща, приличаща на истински музей...
Университетските тренировки приключиха и сенсей ни покани през февруари да ходим в доджото на Körnerstraße. Винаги по пътя натам се губя, и въпреки това пристигам по-рано, та правя малка разходка из квартала. И там подреждаме татами, поне подложките са по-леки от тези в университетската зала, и не оставам без ръце още преди тренировка. Все още на мае укеми се чуствам като абсолютен начинаещ. Тук правим поне четири разновидности. Днес най-накрая една от "хакамите" (с черен колан) не ме пазеше излишно. Gerade stehen (Стой изправена!), ми казва учителя редовно. С рускинята Лили ни дадоха за пример на една от техниките. А сенсей ме викна за да покажа тежко падане :-D Пропускам много от притчите, все още не разбирам немски толкова добре. Днес ни говори за моксо - преди и след тренировка седим в сейза по няколко минутки със събрани отпред ръце. Кратка медитация. До колкото разбрах в началото е за да оставиш всичко от деня и да се концентрираш за работа на татамито, а накрая 'опаковаш' усещането от тренировката и го занасяш със себе си.
Карах колелото за пръв път тази година, алеите не са почистени от снега. Втора вечер самичка. Чай от лайка. И най-красивите самураи!
След топъл шоколад в кухнята на FutureLab играхме тази игра на фасадата на Арс Електроника, за съжаление моя отбор загуби 8 от 8 игри! Всички заминават за някъде...
Отидох да храня лебедите с хляб, изостанал в университета, но те малко закъсняха. Следващият път ще гледам да имам повече храна. Днес е официално първият ден от едномесечна ваканция. Не съм имала това чуство от години...