Университетските тренировки приключиха и сенсей ни покани през февруари да ходим в доджото на Körnerstraße. Винаги по пътя натам се губя, и въпреки това пристигам по-рано, та правя малка разходка из квартала. И там подреждаме татами, поне подложките са по-леки от тези в университетската зала, и не оставам без ръце още преди тренировка. Все още на мае укеми се чуствам като абсолютен начинаещ. Тук правим поне четири разновидности. Днес най-накрая една от "хакамите" (с черен колан) не ме пазеше излишно. Gerade stehen (Стой изправена!), ми казва учителя редовно. С рускинята Лили ни дадоха за пример на една от техниките. А сенсей ме викна за да покажа тежко падане :-D Пропускам много от притчите, все още не разбирам немски толкова добре. Днес ни говори за моксо - преди и след тренировка седим в сейза по няколко минутки със събрани отпред ръце. Кратка медитация. До колкото разбрах в началото е за да оставиш всичко от деня и да се концентрираш за работа на татамито, а накрая 'опаковаш' усещането от тренировката и го занасяш със себе си.
Карах колелото за пръв път тази година, алеите не са почистени от снега. Втора вечер самичка. Чай от лайка. И най-красивите самураи!
*Мехер Баба
No comments:
Post a Comment