Днес я срещнах и ми разказа най-страхотната история за това как ходила да гледа любимата си (също и моя) картина - 'Момичето с перлената обица" на Вермер. Как стигнала на стоп до Хага и музея, където е картината, седяла там три дена - от самото отваряне на вратите, до вечерта. Как последния ден се опитала да забърка един от цветовете и притичвала до кафенето за да смесва бои. Накрая няколко бодигарда я обградили и изгонили от музея, без да може да го посещава отново...
Светът е голям и никога не знаеш кога ще срещнеш поредния изумителен човек!
No comments:
Post a Comment