19 February 2010

Forever more


Очилата са на 16 годни и все още са ми верни! Купих си ги в гимназията, където ходехме на спорт, вместо да имаме физическо. Днес направих 3 км без почивка, за час и 10 мин. Докато плувах си спомних за първия ми цял бански костюм, лилав на цвят. И за това как пътувах от Орландовци до Студентски град с 2-ка трамвай до басейна на МЕИ в зимните дни и след това обратно във влака към къщи.

3 comments:

taralezh said...

И нищо им няма на покритието? Моите са започнали да се „белят“ и замъгляват :( Ще ми трябват нови. 3 км за час?! Плувала си и за мен :-*

piece-of-plastic said...

Ами засега се вижда ясно през очилата! Имам да се науча да се обръщам все още, все нещо ме е шубе да не ми влезе вода в носа :)

taralezh said...

:) Чудни очила значи!

Под вода на кълбо ли? Като тренирах, се налагаше, щото е по-бързо, но не ми беше много приятно, та и сега не го правя. По-гадно ми става на ушите, отколкото на носа. Обръщам си се като лузърите - пипам плочките и потеглям :)