Започна да се усеща вкус на лято. Няколко дена се разхождах по джапанки, но днес дойде отново хлад. Навсякъде е пълно с разцъфнали цветя и люляци. Друго e да ходиш с леки дрехи.
От месеци се опитвам да си намеря работа. Оказа се трудна мисия. Попадна ми по-евтино жилище и от началото на юли ще се местя там. Още не съм виждала стаята, дано да имам свестни съквартиранти.
Въпреки, всичките прекрасни хора, които са около мен, напоследък често имам тъжни моменти. Загубих един от най-близките си хора и една (като че предопределена да не съществува) любов. Неуморимият оптимист в мен обаче не ме е оставил. Усещането е да нямаш какво да губиш и да си като перушинка, която може да хвръкне при подходящ попътен вятър...
2 comments:
Понякога, когато ми е тъжно, гледам небето, птиците, насекомите, цветята, тревата, дърветата. И те сякаш се усмихват, прегръщат ме и ме успокояват, че всичко ще си дойде на мястото.
Зелено е. Ухае на билки. Подухва пролетен ветрец. Прегръщам те и стоим така няколко секунди. После се усмихваме и лягаме на тревата. Забравяме за всичко на Земята.
Благодаря ти за прекрасните думи, мило таралежче! Лежим на тревата, мирис на зелено и облаците лека-полека се придвижват по небето :)
Post a Comment