28 July 2010

Точно този момент

"We have only this moment, sparkling like a star in our hand ... and melting like a snowflake. Let's use it and act before it is too late" - Marie Beynon Ray

Това е урокът от сенсей от вчера. Иска да ни води на семинар във Франция, няма как да отида, точно тогава ще е натоварено заради изложбата. Иначе втора поредна тренировка съм зле и ми се карат за това, че съм неконцентрирана и че говоря. Колко много трески си имам за дялкане...

Фестивалът Pflasterspektakel


За три дни градът излезе по улиците. Блокираха центъра за коли и трамваи и всички се разхождаха пеша. На всеки ъгъл се беше разположила някоя група артисти, малък оркестър или фокусник. Наоколо винаги имаше много хора и трябваше доста търпение и нахалство за да имаш добър изглед. Първата вечер излязохме за да погледаме, а към края хапвахме сладолед от най-добрата сладоледаджийница в Линц, сами си правят вафлените чашки...ммм. Втората и третата вечер заваля дъжд и представленията се преместиха в закрите пространства из града. Беше приятно, въодушевени хора с чадъри пъплят насам-натам. Марлене ни заведе на огранизирана "Фото разходка" и четири човека се спуснахме за да правим снимки. Вечерта завърши с обиколка на традиционните за събота вечер барове и прибиране по светло. Мъничко снимки.

26 July 2010

На гости в замъка на Сини


Четири момичета в неделен следобяд (без да броим кучето). Хапнахме салата с подправки от градината, филийки и царевица, изпечени на огъня, а и сладките, които леко поизгоряха. А Сини наистина живее в замък. До колкото разбрахме е на около 300 години, Кайзерът го построил за някой, който му направил услуга... Сега е разделен на апартаменти и около 20 човека живеят там, споделяйки прекрасната градина и покрива с място за пиене на кафе. Вълшебно място!

24 July 2010

Драгана и славеят

Драгана седи в градина,
В градина под бял трендафил,
Гергеф шие, песен пее,
Над нея славей говори,
Я пей, да се надпяваме,
Ако ли ме ти надпееш,
Крилцата ми ще отрежеш,
Ако ли те аз надпея,
Косата ти ще отрежа,
Драгана надпя славея,
Славей си я жално моли:
Крачката ми да отрежеш,
Крилцата ми не отрязвай,
Дребни пилци съм измътил,
Славейче ле, пиленце ле,
Неща нищо да ти режа,
Мене ми стига хвалбата,
Че съм славея надпяла.

Много ме развълнува тази песен... Мистерията на българските гласове.

23 July 2010

Същността на Бушидо


Откъс от една от настолните ми книги. Изданието малко ме съмнява, така и не пише от какъв език е превода, въпреки това, същината е важна. Сенсей насрочи извънредни дати за тренировки, ммм утре сутринта е първата. Започнах пак да мечтая за бокен, хакама и катана...

21 July 2010

Street love


Натъкнахме се на това, дочувайки музиката от прозореца на университета. От утре в града започва един от най-големите фестивали в Европа с улични представления - Pflasterspektakel. Нямам търпение!

Съвети


Попаднах на тях, докато четях книга за електроника. Отнасяли се също така и при отношенията, особено между двама души.

20 July 2010

Вторник


С колелата през тясна пътечка покрай реката, между надвесили се дървета, до този малък плаж, без никакви хора наоколо. Реката е мътна заради дъждовете. Хапнахме праскови и се върнахме обратно.

19 July 2010

Емили Дикинсън

В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –

ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело –
на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш
навреме и да не измръзнеш –
със червея и зноя да се бориш –
от вятъра да се изплъзнеш –

да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.

18 July 2010

Един от тези моменти, жестове или гледки в живота, които ти се дават, спускат или подаряват, а ти притихнал наблюдаваш и се надяваш да не развалиш магията.
Карайки колелото в квартала, празни улици в горещия съботен ден, много възрастна дама с бяла коса и голяма количка с багаж, седеше объркана на средата на тротоара. Аз се загледах в нея, за да видя дали не мога да помогна, докато не забелязах огромната черно-червена пеперуда, кацнала на ръката на дамата. Пеперудата просто си стоеше, въпреки усилията да бъде нежно "помолена" да отлети. Тогава бабата се огледа, остави количката и с най-бързата за възраста си скорост, пресече улицата за да отиде в парка на отсрещната страна. Разплаках се от милост...

Lying *


Дъждът навън е прекалено звучен и красив, след дните на горещини и синьо небе. В леглото на Ана, с отворен широко прозорец и врата на терасата, не смея да заспя, за да не изпусна как вали.
*

15 July 2010

Вечеря

Натрошени маслени бисквити, банан на тънки резенчета и стафиди. Всичко това в купичка с кисело мляко...

14 July 2010

So pure


С Илиян и Алекс на плаж до езерото Au See, 15 km с колелата до там и обратно. Сега съм червена като рак.

12 July 2010

Лято


Четвърти пореден ден на безоблачно, силносиньо небе. Разходки из неведоми места, като околностите на Линц, индустриалната част, велопътеката покрай река Дунав, пътуване с надуваема лодка и рицарски фестивал. Градът е празен, горещ и тих.

11 July 2010

Tehching Hsieh


Близко до зен-състояние изкуство. One-year performance.
  • 1980–1981 Художникът перфорира карта всеки кръгъл час в продължение на цяла година.
  • Между 26-ти септември 1981-ва и 1882-ра Хисех живее навън, без да търси какъвто и да е подслон като кола, влак, лодка или палатка. Обикаля из Ню Йорк с раница и спален чувал.
  • 1983-1984 - Хисен и Линда Монтано прекарват година завързани с въже един за друг. Трябвало е да стоят в една и съща стая през цялото време, без въобще да се докосват в рамките на тази година.
  • 1985-1986 За една година Хисех не е говорил, гледал или чел за изкуство и не е влизал в музей или галерия.
Напомни ми за Марина Абрамович и ето на какво попаднах.

Неговият сайт и Уикипедия.

09 July 2010

Залцбург



Малко по-малко романтичен, отколкото очаквах. Но красив, чист, с много градини и планини, сгушили града.

04 July 2010

One


Една учебна година в „очите“ на моята уеб-камера или как изглеждам пред MaxMSP, Processing, Open Frameworks и Аrt Collider.

Гледката от новото вкъщи


Мисия "преместване" - успешна! Няколко тегела с колелото насам и натам, и малкото багаж, който притежавам вече е на четвъртия (последен) етаж в стара сграда на симпатична улица, съвсем в центъра на града. Доста по-тихо е, а се чуват и птички.