Драгана седи в градина,
В градина под бял трендафил,
Гергеф шие, песен пее,
Над нея славей говори,
Я пей, да се надпяваме,
Ако ли ме ти надпееш,
Крилцата ми ще отрежеш,
Ако ли те аз надпея,
Косата ти ще отрежа,
Драгана надпя славея,
Славей си я жално моли:
Крачката ми да отрежеш,
Крилцата ми не отрязвай,
Дребни пилци съм измътил,
Славейче ле, пиленце ле,
Неща нищо да ти режа,
Мене ми стига хвалбата,
Че съм славея надпяла.
Много ме развълнува тази песен... Мистерията на българските гласове.
No comments:
Post a Comment