Един от тези моменти, жестове или гледки в живота, които ти се дават, спускат или подаряват, а ти притихнал наблюдаваш и се надяваш да не развалиш магията.
Карайки колелото в квартала, празни улици в горещия съботен ден, много възрастна дама с бяла коса и голяма количка с багаж, седеше объркана на средата на тротоара. Аз се загледах в нея, за да видя дали не мога да помогна, докато не забелязах огромната черно-червена пеперуда, кацнала на ръката на дамата. Пеперудата просто си стоеше, въпреки усилията да бъде нежно "помолена" да отлети. Тогава бабата се огледа, остави количката и с най-бързата за възраста си скорост, пресече улицата за да отиде в парка на отсрещната страна. Разплаках се от милост...