Ден 10 - 01.04.2015 - Thorung Phedi - Thourung La Pass - Muktinath

В 3.30 ч. звъни будилника. В 4 ч. целият лагер жужи, всички са на крак. Още вечерта сме поръчали закуска и сядаме да хапнем, аз съм само на три бисквити, нямам апетит. Спах повърхностно, сънувах, че вече сме тръгнали. По някое време се събуждах, защото ми беше горещо в чувала, главоболието е напълно изчезнало, не мога да сваля усмивката от лицето си, добре съм! Дани изглежда също е добре, сдържаме оптимизма, очакват ни около 1000 м. денивелация нагоре до превала и след това 1600 м. слизане.

Излизаме от хижата и поглеждаме в тъмното нагоре. Първите хора, които са се отправили по пътеката образуват виеща се светеща змия с челниците си. Присъединяваме се.

Почивка в High Camp (4850 м), водата във всички бутилки е замръзнала, изпиваме няколко глътки, сникърс насила за енергия и отново нагоре. Започва да се развиделява. Първите лъчи лизват най-високите върхове. Пръстите на краката и ръцете ми са напълно замръзнали, раздвижвам ги постоянно, до колкото мога, за да ги държа кръвоснабдени.

Отново съм последна от групата, всяка стъпка ми коства неимоверни усилия. Дори и не си помислям да снимам, почивам си на всеки 10 метра. Стигам някак си до чайната, която се намира няколкостотин метра преди превала. Пием джинджифилов чай и се заговаряме с момиче от Русия, което е тръгнало само нагоре, защото спътниците и се разболели и останали в High Camp. Обута е със сини маратонки и чорапи завити в найлонови пликове. Чудим и се на акъла. До нас друго момиче плаче със сълзи до приятеля си и повтаря "Студено ми е, студено ми е...". Той разтрива краката и. Правим се, че не я чуваме, потегляме отново.

Аз изоставам съвсем, на една от почивките Аби с твърд глас ме съветва да не спирам толкова често, трябва да стигнем по превала възможно най-бързо. Отдалечават се напред заедно с Нико. Дани ме изчаква.

На камък покрай пътеката е седнало младо момче. Казва ни: "Поздравления, стигнахте.". Аз го поглеждам, въобще не е смешно, според часовника на Дани имаме още 100 метра изкачване, оказва се, че грешим. Малката каменна чайна, табелката на превала и будистките молитвени знамена се показват пред нас. Та -даааааааааааа! 5416 м надморска височина! Започва оживената фотосесия всеки се снима с всеки до табелката, аз не мога да повярвам. Слънцето е толкова силно, без слънчеви очила си сляп.

Не оставаме дълго там, чака ни слизането. Изкачването ни е отнело 5 часа, още не предполагаме, че най-трудното тепърва престои. Снегът е мек заради силното слънце, затъваме постоянно по пътеката, отстрани до нас е отвесна урва. На Дани му се вие свят и едва се държи на краката си, височинната болест го е ударила отново. Аз съм спокойна, знам че с всеки метър би трябвало да става все по-добре. Той обаче започва да говори несвързано, карам го да пие вода и да внимава къде стъпва. Спираме на една от молитвените пирамиди за почивка. Там забелязвам, че ръцете ми са изгорели от слънцето без въобще да усетя. Придърпвам ръкавите. Няколко пъти падаме по задник. Опитваме се да се пързаляме надолу - безуспешно. Пътеката сякаш няма край. Часовете се нижат. Краката ни са напълно мокри и подгизнали с кал. Пред нас долу се простира каменна пустия, не се виждат никакви следи от населено място. Някъде някой мерва мост, не сме сигурни, изглежда да е мираж.

Вече няма сняг, но краката ни са омекнали съвсем. Спираме за кратко с Каша и Гжешек, едва имаме сили да говорим. Подминали сме първите признаци на живот в Charabu (4230 m), още малко до Muktinath (3760 м).

Настаняваме се в една от къщите в Raniapauwa (3700 м). Дълъг топъл душ за пръв път от няколко дена. Започвам да усещам устните си странно, изгорели са от слънцето и все повече се подуват. Дишаме с пълни гърди. Хапваме с огромен апетит. Закачили сме усмивките си на ушите, въпреки че едва гледаме от умора. Успяхме! Преминахме Thorung La!

Ден 9 - 31.03.2015 - Yak Kharka - Thorung Phedi

Гледката през прозореца на стаята ни не оставя никакви съмнения за времето. Потегляме през слънчевата бяла пустиня.

Яковете са се излегнали да се печат, при мен всяка стъпка е трудна, изоставам от групата, изтънелия въздух си казва думата. Правим много почивки, въпреки че и днес преходът е пак само около 4-5 часа. Срещаме няколко човека, които се връщат назад. Хванала ги е височинната болест и са тръгнали към ниското. Минаваме през участък със свличащи се камъни, което още повече увеличава адреналина ни, никой не пострада. Сърцата ни са свити, след малко виждаме постройките на Thorung Phedi (4450 м).

Правим лека почивка, оставяме раниците и тръгваме към High Camp (4850 м) за аклиматизация. Утре рано сутрин ще трябва пак да се качим до там, с целия багаж обаче. Пренощуваме по-долу, защото рискът от височинна болест е по-малък. Слизаме и се настаняваме по-близо до газовата печка в столовата.

Вечерята е пак в интернационална компания. Прогнозата за времето явно е на наша страна, чудим се към колко часа да тръгнем сутринта към превала. По средата на сладките приказки Дани излиза и се връща с кръвясали очи, повърнал е всичко, което е ял. И двамата ни удря силно главоболие. Здравей височинната болест! Започваме да пием вода и чай като за световно, Дани пие и някакво хапче, Аби, гайдът на Нико ни успокява, че е нормално да имаме леки симптоми. Аз съм обаче в лека паника, ако утре сутринта съм така не знам как ще успея да тръгна, притеснявам се и за Дани, който очевидно е по-зле от мен.

В стаята е минус 10 градуса. Сгушваме се с дрехи и шапки в чувалите и се покриваме с дебелите одеяла. Моля се утре да сме по-добре.

Ден 8 - 30.03.2015 - Bhraka - Yak Kharka

Дъждът вали цяла вечер и цяла нощ и внася лошо настроение в лагера. Всички сме загрижени дали превалът ще бъде отворен следващите дни, или ще го затворят заради многото сняг, което означава или много чакане, или връщане обратно. Това е главната тема на разговор, опитваме да сме позитивно настроени, колкото и да са ни свити сърцата.

Потегляме посока Мананг (3540 м) в мокрото и въпреки дъжда. Там спираме за закуска и се срещаме с някои от познатите ни по пътя, повечето са притеснени и се чудят, че сме тръгнали в това време.

Мананг е най-голямото селище и център на региона, има много хотели и магазини, в които на човек му се дава последен шанс преди превала да си купи яке, обувки, раница или топла плетена шапка. Ние се чудим дали да не си вземем гети, които да ни пазят от дълбок сняг, но наши приятели ни разубеждават, защото ги тествали предишния ден и не останали много доволни.

Минаваме през последния чекпойнт преди Thorung La, където двамата служители почти не продумат дума, колкото и да ги питаме за времето горе. На стената е закачена принтирана страница от accuweather, според която след три дена се чакат светкавични бури, а до тогава облачно, но стабилно време. Това ни устройва, според плана трябва след два дена да сме минали превала.

Дъждът започва да се превръща в сняг. Пътят свършва, от сега нататък има само пътека. Преходът днес е само около 5 часа.

В Yak Kharka (4050 м) има само две хижи. В стаите няма изолация, както винаги до сега, но студа тук вече си се усеща, така че всички се разполагаме в столовата и завземаме печката, която още не гори, палят я в 5 ч. следобеда, ползват се само сухи изпражнения на як, наоколо не се вижда и едно дърво.

Времето отново е главната тема, седим до късно и си бърборим, а на път за стаята виждаме в небето няколко звезди. Лягаме си обнадеждени.

Ден 7 - 29.03.2015 - Bhraga, разходка до View Point, Ice Lake

Събуждане без аларма, закуска и нагоре към Ice Lake (4600 м) за аклиматизиращ излет. Пътеката е стръмна, но без раница е леко, решили сме, че ще останем още една нощ в хотел New Yak в Bhraga. Селцето е в долу в долината, а ние започваме да газим дълбок сняг и да затъваме в стъпките на хората, които преди нас са минали.

Тук-таме пред нас се показва някой самотно разхождащ се из планината як.

Стигаме до View Point, а не до самото езеро и снимаме тези облаци без да подозираме, че само след час те ще излеят много дъжд и ще донесат гъста мъгла. За щастие сме долу навреме, височината ни понесе. Изчакваме да отворят будисткия храм в селцето и влизаме да го разгледаме. Наблюдаваме мълчаливо молитвата на един от местните хора, който чакаше с нас да отворят манастира. Вътре всичко е покрито с прах, особено многобройните будисатви, подредени в стъклени витрини.

Ден 6 - 28.03.2015 - Upper Pisang - Bhraka

Нещата стават сериозни. Тръгваме към 7.30 от Upper Pisang и хващаме High road, който води през величествени гледки към Ghyaru (3730 m ) и Ngawal (3680 m). High road ми взима здравето, защото началото му представлява двукилометрова отвесна пътека. От храната снощи (картофено пюре с много подправки) ми стана тежко и беше мой ред да повръщам през нощта. Полужива се добирам до Ghyaru и там поспираме за почивка. Успявам да се съвзема. По-нататък Дани нарамва и моята раница, защото пътеката продължава стръмно нагоре. Стигам някак си до Ngawal, където картофената супа за обяд ме освестява. Взимам раницата си обратно, но през целия ден съм толкова изморена, че едва забелязвам заобикалящите ни от всякъде снежни планини и новите спиращи дъхa гледки. Оставаме за две нощи в хотел New Yak в Bhraka (3500 m). 

Чапати хлебчетата там са топли и вкусни. Хапвам чеснова супа и след горещия душ се мушвам в спалния чувал рано-рано. Не оставам дълго будна.

Ден 5 - 27.03.2015 - Chame - Upper Pisang

Ставане към 7 ч. и закуска в Chame. Потегляме към Upper Pisang (3200 m) след поредната доза повръщане на Дани. Растителността е вече само иглолистна. Подухва студен вятър и е облачно. Усеща се, че сме в друга климатична зона. Чуваме как някъде високо над нас с огромен тътен пада лавина. Всички сме смълчани. Преходът днес е кратък, за щастие. 

В Upper Pisang се настаняваме в къща на върха на селото (Hotel Himalayan). На влизане мерваме в опушената и тъмна кухня възрастен мъж, която върти тибетско молитвено колело. Стаята ни е изцяло дървена, с чисти, бели чаршафи, и гледа към Анапурна II, която в момента е скрита от облаците. Поръчваме чеснова супа (и чапати). От сега нататък това ще е едно от основните ни ястия, защото както разбираме, по някакъв начин намалява риска от разболяване от височинна болест. До сега я карахме само на закуска и ранна вечеря с ядки по между другото, но днес още в 15ч. сме прегладняли, пъпреки Snikers-а в предишното село.

Всеки желаещ да вземе душ получава синя пластмасова кофа с гореща вода. Смесва се със студена долу в банята и се поливаш с канче. След душа съм облечена с мериносови вълнени дълги гащи под панталона, седя с шапка и шал в столовата, която представлява остъклена тераса, от която човек може да наблюдава цялата гледка.

С Дани тръгваме на разходка из селцето. Повечето къщи са изцяло от камък и от всяка една се развяват будистки молитвени знамена... сякаш сме в на декор на филм. В полите на планината са Lower Pisang и река Марсянгди.

Извисен над селото е будистки храм. На входа ни приветства загърнат във виненочервена роба и обут със сандали (въпреки вятъра и студа) монах. Раздава дижинджифилов чай на поклонниците и трекърите и разказва за пожара, който обхванал старата им библиотека и кухненското помещение. Оставаме прехласнати от изображенията и цветовете в храма. Аз седя безмълвна в сейза, без да смея да се доближа до големите златни статуи при олтара, нито пък да снимам. Оставяме дарение за възстановяването на изгорялата сграда и се надяваме са успеят да я построят отново.

Вечерта през облаците се промъкват няколко лъча и всички се наслаждаваме на постоянно променящата се гледка, която продължава повече от половин час, преди слънцето съвсем да залезе. Тюркоазените ледове по върховете също искрят.

Ден 4 - 26.03.2015 - Danakyu - Chame

Събуждне в 5ч. и нагоре към Timang (2650 м) през стръмна пътека в горичка от приказките с цъфнали рододендронови дръвчета. Миризмата е силна и опияняваща. Виждаме и цъфнала вишна и оставяме мартениците си на нея.

Timang е на високо плато, около което блестят няколко снежни планини. Сядаме на слънчева тераса за закуска. Отсрещният връх Манаслу (8156 м) ни прави компания.

Пътят до Chame (2670 м) е лек, пристигаме рано. Мирише на напечени от слънцето борове. Хотелът (New Tibeth) е на края на селцето. По моста вдясно. Излягаме се на терасата и събираме тен. Изпирам, каквото има за пране и го закачам да съхне на вятъра и следобедното слънце.

Разходка из уличките. Гледаме волейболен мач на селското игрище и се прибираме за вечеря. Поръчваме дал бат и тиквена супа. Дани става по средата на порцията си и се връща с кървясали очи - повърнал е изяденото. Ляга си от немощ в седем, аз заспивам към девет с книжка в ръка.

Ден 3 - 25.03.2015 - Tal - Danakyu

Закуска в Dharapani (1860 м).

В Danaqyu (2190 м) докато се чудим дали да останем или не, ни настига двойка от Полша, които питат дали не е наша капачката от обектив, която са намерили. Моя е, установила съм само преди десет минути, че ми липсва. А те я носят от обяд със себе си. Благодаря ви, хора!

Оставаме. Хотелът (Hotel Tibetan & Restaurant) се държи от тибетско семейство. Мъжът е построил огромната къща сам, жената е с невероятно красиви бадемови очи и дълга, гарвановочерна коса. Топъл душ и се настаняваме с книжките на терасата с гледка към първите снежни върхове, които се изправят пред очите ни от началото на пътешествието. Облаците изнасят театър. Обличаме пуловерите. Едва дочакваме вечерята. Излапваме всичко почти наведнъж. В осем сме вече в леглата в дървената си стая.

Ден 2 - 24.03.2015 - Shirichaur - Tal

Дълбоко спане и ранно ставане. Два часа до следващото селце Jagat (1300 м) и там закуска. Дани си взима овесена каша с банани..ммм... Пием гъст и почти лютив чай масала, който ни дава отскок. Продължаваме по пътека изрязана в скалите. Подминаваме бамбукови горички, гледките на отвесните склонове наоколо спират дъха.

Домакинът ни от снощи ни настига по пътя, тръгнал е към съседното село, в което е начален учител. Показва ни кошерите на диви пчели, висящи под вертикалните скали, от които местните с риск за живота редовно се опитват да вземат мед.

Вадим щеките за ходене и аз се опитвам за свикна с тях. След няколкочасов преход пред нас се открива гледката към село Тал (1700 м), първото от област Мананг.

Пием чай в препоръчания хотел (Manang Guest House) и решаваме да пренощуваме тук. Настанени сме в бунгало на брега на реката с гледка към водопада. Правим разходка из селото, зареждаме запаса с бисквити, а мен започва да ме гложди мисълта, че доста смело реших да тръгна без медицинска застраховка. Започнах да си вкарвам филми как закъсвам горе из планините и трябва да викаме хеликоптер да ме прибира, и съответно трябва да поема хилядите долари разходи. Проклинам глупостта си и съм в лошо настроение.

Вечерята обаче е една от най-добрите по време на трека. Село Тал се слави с месния си специалитет: картофено-бобено-тиквено къри, сервирано с хляб от царевично брашно. Ммм... Животът отново е прекрасен!

Ден 1 - 23.03.2015 - Ngadi - Shirichaur

Успахме се. Армията плъхове тичащи през нощта по покрива ни е изтощила и не сме чули алармата. Закуската е картофки, пържени чери домати, яйца на очи, две чапати хлебчета и кафе (по-скоро чай от кафе).

Хари като бивш гид из пътеките на Анапурна отваря картата на планината, отбелязва с хикс местата на които да пренощуваме, къде да спираме за закуска и за обяд, и ни дава ценни съвети за това какви храни да избягваме и как чешмяната вода в планината си е напълно безвредна за нас (колкото и да ни убеждаваха в противното нагоре по пътя). Окъсняваме още повече и чак към 11 ч. потегляме. Плащаме на Хари и му оставяме голям бакшиш. Той се разплаква, прегръща ни и казва, че би тръгнал с нас, ако не трябваше да се грижи за нивата си, в която отглежда ечемик, зеле, картофи и какво ли още не.

Пътечката върви през орехови гори, дебели бамбуци, цъфтящи магнолии и дървета с яркочервени цветове. Подминаваме два красиви водопада. Излегнали сме се на един камък за почивка, изяждаме последната останала австрийска ябълка и турските сушени кайсийки, които купихме в Катманду.

Горите се редуват със селца, състоящи се от по 5-6 къщи. В дворовете растат зелки, жито, моркови, домати и копър. Shirichaur (около 1200 м) е също едно такова село. В хотел Бумеранг ни очакват. Хари се е обадил на собственика, който му е приятел, и човека заявява, че сами можем да решим колко да платим за стаята (нормалната цена е 300 рупии, което е 3 долара). Настанява ни в най-хубавата, има два прозореца, които гледат към отсрещната гора и река Марсянгди, която изпълва пролома с напева си.

Дал бат и тиквена супа за вечеря. Лека нощ.