Топлата, бяла и светла зала... и мократа вечер, постлана с жълти листа...
Имах нужда от тази тренировка. Днес не беше точно ден. Сутринта се събудих 7 мин. преди началото на лекцията "Намеса в публично пространство". Изкочих за минути от нас и гледахме примери. После плъзнахме из града, за да лепим с магнитно фолио разни неща, които всеки беше приготвил.
Аз принтирах цитати от един от най-любимите ми филми - "Портокал с часовников механизъм" и ги слагах като коментари на стикерите на другите.
После кафе в ОК център, докато по някое време Мирсини не ме подсети, че закъсняваме за другата лекция за деня "Fashionable Technology", а аз съвсем бях забравила за нея. И съответно не бях пратила мейл с необходимите проучвания, които всеки трябваше да направи, както и разни други материали... Изпаднахме с час закъснение...
Докато другите представяха своите презентации намерих нужните ми линкове (да живее Stumbleupon). В последната част ни раздадоха по една ЛЕД лампичка, токопроводими конци и плат, разделиха ни на групи и трябваше да се измисли нещо.
Паднах се с непознато момиче. След кратък brainstorming тя изкочи с идеята за нещо, което показва дали си коленичил правилно в храм за молитва. Лампичката светва, когато сложиш колената си на точната позиция (имаш специални токопроодими наколенки). Нейна беше хрумката, а аз работих по техническата част. Не мога да повярвам какво написах току-що.
На тренировката бяхме четири човека. "Както в гр. дизайн, детайлите са много повече от важни". Палеца на крака е напред, ударът по земята е продължение на бутането на другарчето, трябва да си отпуснат през цялото време...
Сега чай от лайка и ранно лягане (евентуално).
No comments:
Post a Comment