Адвентски сладки

Сладките на Кати.

Тук в Австрия по повод Адвент (преброяване на оставащото време до Коледа), домакините пекат дребни сладки в промишлени количества и след това ги оставят "да си починат" поне около две седмици. Това най-вече се отнася за сладките Линцер (Linzer Augen, букв. линцерски очи), които с времето омекват и стават по-вкусни.
В момента обмислям дали да не се пробвам да понаправя сладки и аз, може би този уикенд му е времето.

Hagenberg weather report

Oт известно време участвам в Povdiv weather report. Много е уютно там!

А зимата си е тук. Днес успях да стигна на работа в нормално време, миналата седмица ми отне около 4 часа, заради падналия сняг.

Sakura Karakusa Koshirae

"Иайдо е древно японско бойно изкуство за самоусъвършенстване по пътя на меча. Изкуството е свързано с умението мечът да се изважда мълниеносно и да се поразява противника във всяка една ситуация.  

Името „Иайдо” означава по-скоро „път на хармонизиране с мястото, ситуацията”. Иайдо е изкуството да се реагира на всяка ситуация правилно, а също и да се избира предварително местоположението и стратегията, така че да бъде постигната победата." *

В нашия клуб сме към школата Мусо Шинден рю, основана от Накаяма Хакудо (1869–1958). 

Тренировките представляват практикуване на предефинирани серии от упражнения, кати, в които реагираш според евентуално нападение и съсичаш противника. Всъщност обаче, противникът най-често е егото ти.

След две години тренировки с бокен, най-накрая дойде времето на катаната и хакамата. Орнаментите са цъфнал черешов цвят и бръшлян... 4-6 седмици до доставката.

Огнян Кожухаров "Иайдо - пътят на меча", Изток-Запад

Ik hou van je

А Холандия е прекрасна, както винаги.
През 2003/04-та изкарах една година в семейство с три момичета като аu-pair, което беше и първото ми излизане зад граница. Тогава се нагледах на облаци, накарах се на колело, отядох си пържени картофки, фъстъчено масло (pindakaas), и най-вкусният кашкавал. Там се научих да готвя и видях почти всички големи градове и всички музеи, които ми се изпречеха.

След като от години искам да отида и да посетя любимите си места отново, се наканихме и потеглихме трима пътешественици с колата, минавайки първо през Германия, за да видим приятели по пътя.
И разбира се, валя ни дъжд и вятърът ни отвя ушите, но се върнах много щастлива.
Харлем, Вайк бай Дуурстеде, Миделбург, Бриел, и морето разбира се, морето...

P.S.
Снимките са от Смена-та и черно-бялото филмче, SD картата с дигиталните я забравих при нощувката в Утрехт.

Кой би предположил?

Малко се позаплеснах напоследък и поизоставих блога. Посъбра се работа, ама и пътувания. Имам да разказвам, но преди това споделям разни интересни факти от книжката*, която чета.

Думата "сос" идва от френското salsus, което означава "осолено". Сосовете просто се ползвали за запазването на храната по-дълго.
Римските войници получавали част от заплатата си в сол, която по това време била доста ценна съставка. Та тази част се казвала salarium, от където идва и английската salary за заплата.

След като османците завладяли Константинопол, секнали и доставките на черен пипер от Изтока. Заради това испанският цар спонсорирал пътуването на Колумб, с което трябвало да се открие нов път до Индия, за да се поднови снабдяването с ценната подправка. След като обаче попаднали на Карибите, европейците забелязали, че местните ползват чили и решили, че това е  то, за което са тръгнали. За това и на английски chili pepper.

"Да се подмажеш на някой" на английски е to butter someone up.

Al dente (ит.) - "до зъба". Готвачът опитвал варящата се паста и тя трябвало да окаже точната "съпротива" при отхапване.

На снимката - изложбата Best Off и моят дипломен проект в напълно завършен вид - 125 кексчета приготвени по различни рецепти, генерирани от записките ми в продължение на няколко месеца. Един вид календар на една неслучила се любов.


 * What Caesar Did for My Salad: Not to Mention the Earl's Sandwich, Pavlova's Meringue and Other Curious Stories Behind Our Favourite Food, Albert Jack

SKY PIECE VI

Winter. Watch the sun until it comes into your body and stays as a tiny sun. It will keep your face shining even in the coldest of winter.
100Acorns

Off

to the capital of the stroopwaffels, ever changing weather, the most beautiful clouds, patat speciaal and to where a piece of my heart is.

Мюнхен

На гости на Хамид и Регина. Ессени разходки из града и Нощ на музеите, уцелена съвсем случайно.

Неделя следобяд

Бродиране и плетене на чорапи в парка на есенното слънце с Вероника.

Котарашки

На живо в малката зала на Stadtwerkstatt. Силна БГ публика, всички викахме "Още" за бис-а. Опа Хей!

Зимните дрехи

...са извадени

Форма

След ваканцията - влизане отнов в ритъм. Тази година спортният план е по-малко айкидо, повече яйдо. Катерене в понеделник вечер. Карта за басейн. Йога също отново.

В събота с колелата до Ст. Флориан през околните селца и ферми. Комбинирано с тренировката в петък айкикен, сега съм една мускулна треска.

БЕТОН ТОРТА от Яшодка

(Старата рецепта на вуйна ми Стефка - без яйца и подобрена)

300 гр. краве масло
2 чаши пудра захар
2 ванилии, кора от 1 лимон (портокал)
1,5 чаши натрошени орехи (може и други ядки, стафиди)
3 пакета бисквити (от по 165 - 200 гр.)
1,5 чаша топло мляко
150 гр. течен шоколад (това си беше чиста импровизация. По желание може да се сложи какао)

Приготовление:

Натрошават се бисквитите в дълбок съд и се заливат с топлото мляко.
Не бива да стоят сухи. По преценка може да се добавя по мъничко още мляко.
оставят се да поемат млякото поне 10 минути, през което време се забъркват останалите продукти:
Маслото (трябва да е меко - да е престояло извън хладилника няколко часа)
се обърква с пудрата захар, течният шоколад, ядките, (стафиди, ако има) кората от лимон (портокал).
Смесват се с бисквитите и се разбъркват добре. Сместа се изсипва във влажна тава.
Разстила се равномерно и се заглажда с навлажнена с мляко ръка.
Прибира се в хладилник минимум за 1 нощ. (Или в камерата за 1 час, ако няма време :)))

Украса:
Готовата торта се намазва с крем по избор: нишестен, шоколадов, сладоледен, плодов сметанов и др.

Сметанов:
В зависимост от големината на тавата, може да са необходими 1-2 кофички сметана от по 400 гр.
или може да се смеси 1:1 сметана и кисело мляко с висок процент масленост (3,6; 4,5 %)
Може и в сметаната да се добави какао или кераб (рошково брашно) за цвят.
Прибавя се пудра захар ( по 150 гр. на кофичка) или обикновена, по 2 ванилии на кофичка.
Отгоре може да се украси с кокосови стърготини (ако е кафява сметаната);
с шоколадови пръчици, ако е бяла; плодове и други...
Отново се оставя да престои в хладилник поне 1 час.

Приятен апетит! Твори и експериментирай!!!
Очаквам отзиви!
Прегръдки
с обич
Яшода :)))

Любимата ми готварска книга

Тефтерчето на мама с някои от любимите ми рецепти.

Като малка много обичах да го разглеждам, въпреки че рядко участвах в готвенето. Майка ми ме викаше само като трябваше да опъвам кори за баница или да и помогна с някой лесен кекс, иначе все ме отпращаше да си играя, защото си мислеше че ще ми е по-интересно.

Имамбаялдъ от Иван от Пловдив

За около 5-6 порции

I.

3-4 глави лук, нарязани на едро, 2-3 скилидки чесън, 7-8 чушки (на едро и те) се запържват с олио около 30-40 мин, докато омекнат. Добавят се около 800 гр. настъргани домати (без люспите). Всичко се пържи, докато стане яхния. После магданоз, „колкото и да сложиш не е достаъчно“, демек, колкото поеме, търпи много. И после сол, чер пипер, риган, бахар (най-много 2 зрънца).

II.

3-4 средни патладжана се нарязват на дълго на тънки парчета (капаците се запазват, без дръжките). Парчетата се осоляват и се оставят около 30 час да им изтече водата. След това се запържват леко в тиган, поемат много олио.

След като сме готови с тези два процеса, се взима дълбочък съд от йенско стъкло или глинен гювеч и се реди ред патладжани, ред яхния, ред патладжани, ред яхния... Накрая отгоре се слагат капаците на патладжаните. Пече се на 150 градуса, час и половина.

Върви чудно с хляб и айрян. А имамбаялдъ означава „имамът припадна“ (от възхищение).

На Свидня

Тук се научих да плувам и да скачам надолу с главата. Колко много пъти съм преджапвала тази река...

Реселт Турош от мама Ева

Тестото:

250 гр масло (омекнало, не разтопено)

1 бакпулвер

400 гр. Брашно

150 - 200 гр. Захар

3 суп. Лъж какао

2 жълтъка

Омесва се и се дели на две топки. Поставя се във фризер за около 15 мин за да се втвърди.

Пълнежа:

150 гр. Захар

2 пак. ванилия

3 жълтъка

1 равна суп. Лъж. Грис

се смесват

700 гр. Извара + 5-те останали белтъка се разбъркват + предишната смес

Взима се едната топка и се настъргва на голямо ренде, по повърхността на тавичка, равномерно. Слага се плънката. Отгоре се настъргва и втората топка тесто.

P.S.

Мама Ева и бай Киро са стари приятели на родителите ми. Живеят на приказно място в Бов и приемат гости. Тя е унгарка, готви невероятно вкусно, и българска, и унгарска кунхя.

Диди булка ♥

Атака

G-котилото на Дорис, вече на няколко седмици.

Халщат

 По туристическому в Халщат с леля Антония, Марийчето и Селим. Посъбрахме слънце и гледки.

Градчето е в спъсъка на Юнеско за световно културно наследство, там се намира и най-старата солна мина в света (или поне така казват). По уличките му е пълно с японски туристи, а скоро се разбра че в Китай направили копие на града.

Interface Cuisine

...е заглавието на тазгодишната изложба на Interface Cultures като част от фестивала АРС Електроника. Последните две лета минаха в подготовки за съответните издания, защото участвах в организационния екип, сега помагах само концептуално за постера и довърших малка рекламна книжка за специалността. Чакам с нетърпение ваканцията в БГ, гмурвайки се обратно в нормалния живот.

Linz goes Ried

През няколко месеца пътуваме до Риед за съвместни тренировки с момчетата от местното дожо. От страната на Линц аз, Кати и Карен с нейната джипка, 160 км общо от отиване и връщане + 40 от Линц до Хагенберг oт през деня. *** път да види :)

Котката в двора на Kunstraum

Гледката от бюрото в новото вкъщи. Преместих всичко от работното си място в университета и сега контролирам на живо небето над Линц. Подправките на терасата също са щастливи.

Хагенберг

Гледката от бюрото ми на новото работно място.
Хагенберг е на oколко 20 км от Линц. Преди години създали университет и технически парк за програмиране и разработки и в момента малкото градче гъмжи от работещи и студенти, които идват от цял свят.

Започнах втората си седмица тук, работя само понеделник и вторник. Пътувам с двуетажен автобус, който минава през китни селца. Своге - София дежа ву.

Котката в двора до нас

Последни дни в добрата, стара квартирка, местим се в нова 'къща', където ще сме си само двамцата в няколко стаи и балконче на пъпа на града.

Взеха ме на нова работа.
Нямам търпение дните в бара да свършат и да си бачкам това, което си знам.

Сенсей ми каза, че вече ми трябва меч за тренировките по яйдо, задобряла съм била достатъчно, за да тренирам с бокен.

Тъкмо получих дипломата си, вече официално съм Master of Arts.

Who would have known...? Нещата понякога просто се случват. Дано да успявам да давам достатъчно, в отговор на всичко, което ми се дава.

РД Мета

Рожден ден на Метенка и повод за разходка из Виена. Reflecting Fashion, Daniel Spoerri - Ein inkompetenter Dialog? преди това, а после на малката тераска с гледка към парка и малко шадраванче, което сладко ромоли в летната вечер.

По билото на дяволската планина (Höllengebirge)

Легендата разказва, как дяволът похитил девица и се опитал да прескочи планината с нея на рамо, но не успял и пропаднал отново в ада.

Два дена на път, из пътечки нагоре-надолу. Най-дългият преход, който съм правила до сега!

Обяд на Dachsteinblick с гледка към кристалното езеро Attersee.

Отседнахме в хижа, където ни готви тайландско семейство. Отпред седеше кучето им, 80-килограмов булдог на име Бау.
Четене на книжка на поляната, докато стане време за хапване.

Вечерята: кнудели със спанак, пармезан и масло.

Гледка за лека нощ.

По пътя за следващата хижа на втория ден.

Нагледахме се на сняг, гледки, алпийски цветя. Не срещнахме почти никой по пътя.... Ммм...

Kакино тане

Даичи получил колет от Япония от майка си с малко ядки. Не можа да повярва, че знам името им на японски. А Акико ми обясни какво точно означава: "семки на райска ябълка".

Lovepicking

Мостовете в Париж са пълни с катинарчета, закачени от влюбени двойки, които хвърлят ключа в реката в името на вечната си любов. Традицията идва вероятно от Италия, където уволняващите се от казармата, oкачват навън катинарa от шкафа с личните си вещи, след като вече не им трябва.

Като част от уъркшопа си в Линц, Мей Лийн Кроненман ни показа как да отключваме малките катинарчета, с цел от трофеите да образуваме верига, символизираща вечната любов между всички хора.

Аз лично успях да отворя само едно учебно и то с много мъки. Сега обаче съм горда притежателка на мъничък комплект инструменти.

Lovepicking тук.

Сироп от бъз от Вероника

40 цвята бъз
3 кг. захар
4 литра вода
10 гр. лимонена киселина
4 лимона (без кората)

Всичко се смесва, слага се на котлона докато се разтопи захарта и се оставя да престои един ден. После се прецежда и се слага в бутилки.

Ванилов сладолед с олио от тиквени семки

Когато за пръв път чух за тази комбинация бях много подозрителна... Олиото от тиквени семки е много обичано в Австрия. Слагат го на салати, има много специфичен вкус. Обаче със сладолед...ммм!

Чешки Крумлов

Приказното градче в Южна Бохемия (в което Шиле е живял няколко години) е само на около час от тук. Разходихме се из замъка и по уличките, хапнахме в една кръчмичка до Вълтава и потеглихме обратно доволни.