Предколедно...

Събуждане в 7. По това време е още тъмно, скоро не бях ставала толкова рано... Чакам за среща с Багер и Ана. И двамата закъсняват, едва намерихме мястото и все пак сме изпуснали часа. После кафе при Ана, купихме пресен хляб и от онези сокчета в пластмасова опаковка с прикачена сламка.
В паузата на лекцията в Арс Електроника се замерахме със снежни топки на терсата! Следобедно кафенце на площада, близо до който се местим. Мирсини ми разказа случай с българка в Гърция, за който не знаех нищо. Вкъщи си сготвих супичка, а Герда си замина подарявайки миксер за всички нас в апартамента, най-щастлива е Лиса, която ще може да прави още сладкиши. Изтеглих си Светът е голям и спасение дебне отвсякъде - с комбинирани английски и китайски субтитри е... Пия чайче с лайка и мисля да седна да го изгледам.

Говорихме си с Ана за цялото това вълшебство, което е около нас. За това как всички подреждаме един пулсиращ пъзел. Това бълбукане и извиране на емоции и моменти... Може би защото е Коледа, или може би защото всички наоколо са вълшебници. Или пък както Хенинг подсети 'There is no spoon''...