Night Of The Dancing Flame

Снимка на деня

Това е групов портрет на Ана, Багер, Уго и аз, направен във Future Lab на Ars Electronica Center.

Change Me

Чадърът на Squid London... който си сменя цвета, когато се намокри от дъжда.
www.squidlondon.com



А Аmerican Аpparel са пуснали тениска...която си сменя цвета, в зависимост от температурата.

Панди в Лондон

А Никола имаше изложба в Лондон. И тук са двамата с майка му, позират за обложката на предстоящия им хип-хоп албум.

Предстои и изложба на снимките със старите паметници в Червената къща! Каня ви с най-голямо удоволствие! Да го гушнете от мен на откриването!

Forget Your Past - 9 - 29 НОЕМВРИ 2009 г. - ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРА И ДЕБАТ “ЧЕРВЕНАТА КЪЩА”

Plug In

Не знам дали се сещате за момента в Матрицата, когато инсталираха на Нео програмата за владеене на бойни изкуства и в главата му имаше включено нещо и едва го удържаха на стола – напоследък съм редовно с това усещане. Отивам към 11 ч. на лекции, след като съм си легнала почти в 2-3-4 през нощта и едва се надигам към 10 (часовника се snooz-ва от 8.30), даже два дни съм без сутрешните упражнения, за което имам угризения.

Вечер се прибирам с пулсираща глава, пълна с информация и леко главоболие, което искам да сваля като шапка. То отминава полека, докато си направя готова супа, хапвам я набързо в кухнята и сядам отново да чета поредната статия.

Вчера направих един месец, откакто съм тук.

Днес за пръв път ме провериха в трамвая. След като официално станеш жител на града, притежавайки „Activ Pass”, имаш правото на карта за целия градски транспорт за 10 евро, важаща един месец. Отскоро започнах да се глезя с трамвая, преди това яхвах колелото.

Днес тренировката по айкидо беше много добра, преподаваше ни една симпатична украинка, която ме похвали. На мен обаче, не ми достига въздух. Ще трябва да започна с тичането и не трябва да го отлагам. Успях да спазя днешния Екадаши, след малко ще съм на ябълка и чай. Разочаровах Герда и Юрген, които искаха да ми оставят спагети с риба тон.

Утре вероятно ще имам синини на китките. Болката изгражда характера, както казва моя сенсей!

Why strong?

Не мога да се сдържа и да не покажа презентацията на един от японските ми колеги. Самият документ може би говори достатъчно добре.

Казуто ни посвири и на бамбукова флейта, след като показа два пръста, казвайки "Тwo minutes".

Имахме връзка на живо с университета IAMAS, от където идва той. Много се смяхме! Но почти не успяхме да разберем подробноси за проектите. И все пак два, заслужаващи внимание.

Програмката за медитация за iPhone - iZaZen или как съвременните технологии евентуално биха могли да ти помогнат да намериш себе си.

А Даичи ни показа много интересен негов продукт - Wind Bell за iPhone - в зависимост от вятъра телефона звъни по различен начин и цевтовете на екрана се променят.


Днес има откриване на две изложби, до скоро :)

Interactive Art II

Това е времевата нишка и прозведенията по нея, които трябваше да разузная и разуча до днес:

1951 Imaginary Landscape No. 4, John Cage
1952 4'33, John Cage
1959 18 Happenings in 6 Parts, Allan Kaprow
1963 Exposition of Music – Electronic Television, Nam June Paik
1963 Participation TV Nam June Paik
1965 Magnet TV Nam June Paik
1968 Tap and Touch Cinema Valie Export
1970 Live-taped Corridor Bruce Nauman
1975-77 Satellite Arts Project Galloway, Kit; Rabinowitz, Sherrie
1976 Seven Thoughts Douglas Davis
1977 the last nine minutes: live performance for international satellite telecast, documenta vi Douglas Davis
?????? Talk Out! Douglas Davis
?????? Austrian Tapes Douglas Davis
1977 Two-Way-Demo: Send/Receive Bear, Liza; Sonnier, Keith; Sharp, Willoughby
1980 Bangkok-Projekt Minus Delta t
1980 hole in the space Galloway, Kit; Rabinowitz, Sherrie
1982 the world in 24 hours / Die Welt in 24 Stunden robert adrian x
1983 telephone music blix (helmut mark & robert adrian x)
1983 la plissure du texte roy ascott
1984 electronic cafe Galloway, Kit; Rabinowitz, Sherrie
1984 Good Morning, Mr. Orwell Nam June Paik
1985 Hearsay Norman White
1985-86 The First Meeting of the Satie Society John Cage
1986 Art Com Electronic Network (ACEN) Loeffler, Carl; Truck, Fred
1986 Planetary Network Ascott, Roy; Foresta, Don; Sherman, Tom; Trini, Tomaso; Mattei, Maria Grazia; Adrian X, Robert
1986 Ponton Projekt Ponton European Media Art Lab
1988-91 The Legible City Jeffrey Shaw
1989 Deep Contact: The First Interactive Sexual Fantasy Videodisc Lynn Hershman
?1991? Radiozeit Richard Kriesche
1991 Artsat Richard Kriesche
?1991? Teleskulptur III Richard Kriesche
?1991? Telematische Skulptur 4 Richard Kriesche
1991 The Thing Wolfgang Staehle
1992 Managing Thing [The Wet Nurse The Wet Nurse 2] Peter Dittmer
1992 telematic dreaming Paul Sermon
1992 Piazza virtuale ponton european media art lab/van gogh tv
1992-93 Breath Ulrike Gabriel
1993 The Wall, the Curtain (Border, the) technical terminology also: Lascaux Peter Weibel
1993 park bench nina sobell & emily hartzell
1993 A-Volve Sommerer/Mignonneau
1994 The digital City De digitale Stad (DDS)
1994 the world's first collaborative sentence Douglas Davis
1994-96 Muser's Service Daniela Alina Plewe
1994-97 International City Internationale Stadt (International City Federation)
1995 Between the Words Agnes Hegedüs
1995 telegarden project ken goldberg
1995 tillie – the telerobotic doll Lynn Hershman
1995 light on the net project masaki fujihata
1995 telematic sculpture 4 richard kriesche
1996 rara avis eduardo kac
1997 globe theater adrianne wortzel
1997 Xchange E-Lab
1997 virtualice nina sobell & emily hartzell
1997 buy one get one shu lea chean
1998 InTouch hiroshi ishii
1998 scanner++ joachim blank/karl heinz (blank & jeron)
1999 VEAG media façade VEAG
1999 Association-Blaster Espenschied, Dragan; Freude, Alvar
1999 bump association.creative
1999-00 vectorial elevation rafael lozano hemmer
2000 smiles in motion kyell petersen
2000 COMBUTT project kyell petersen
2001 Opus Raqs Media Collective
2001-02 Blinkenlights Chaos Computer Club e.V.
2002 global string project atau tanaka
2002 mobile feelings Sommerer/Mignonneau
2002 RemoteHome interactive institute/smart studio
2003 Arcade Chaos Computer Club e.V.
2007 affective twins gabi carneiro
2009 telematic concert hamburger philharmoniker
2009 80+1 – a journey around the world linz09

Всичките са основополагащи за свързаното с технологии съвременно изкуство. Може би успях да дам мнение по въпроса.
Следва курсова работа по Interactive Art I.

Timeline made by Bager :)

Понеделниконеделя

Разходка започваща с лебеди, мокри жълти листа и хвърчила. После до езерото, сладкиш с мандарини и капучино. "Жабки" във водата и обратно по пътя. "Фотоваканция" с Марлене - спирахме за по 20 мин. на разни места, за да снимаме светещия мост и парка. Наминаване през вече добрия стар университет за да вземем Тиаго и после вкъщи.

whiSpiral

Шал, който прошепва мили думи от обичани хора:



'Gifts and keepsakes allow us to remember friends and loved ones when we travel or move to far away places. The whiSpiral is a new kind of keepsake that explores how technology can enhance the way garments and accessories evoke memories of these relationships. Circuitry integrated directly in the textile allows your friends to record short audio messages at different points in a spiral-shaped shawl. These messages are whispered back each time you wrap the shawl around yourself, or by caressing different parts of the fabric.'

whiSpiral
или
lostvalues.com

Cell Phone Disco

Cell Phone Disco е повърхност, която визуализира електромагнитното поле на мобилен телефон. Хиляди светлинки се активират, когато звъните на някой или получавате обаждания и сте в близост до инсталацията.



www.cellphonedisco.org

На М и J

Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята ...
и самотата й в нощта расте.

И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един - това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.

Райнер Мария Рилке


Благодаря на Рени, че сподели...

Икеа

Пожелание - мечта, дефинирано преди около две години - Би било чудесно да се живее в град с магазин Икеа и велоалеи.

Done :)

За да стигна до магазина хванах междуградски автобус и излязох съвсем от Линц. Сега обаче си имам ново юрганче, одеалца и лампа за книжки вечер.

Снимка на деня

Във фоаето на Лентос.

Четвъртък

След сутрешната гост-лекция прекарахме целия следобяд в университета, опитвайки се да направим комплекти с частите, необходими ни за AD Convertеr board for sensors and actuators...


Това ще е дълга тема, която ме хвърля в абсолютно непознати и страшни води. Хубаво е, че колегите изглеждат доста повече в час, а и Лоран - преподавателя ни, е много склонен да помага.

Вечерта обаче партито в музея Лентос беше доста добро. Музиката много ми хареса, VJ изпълненията не толкова. Бандата препоръчвам!



В момента в самия музей има много добра изложба - казва се See The Sound и е за връзката звук - картина в изкуството, особено по-старите и класически произведения. (Хм, ще се опитам да разкажа за изложбата по-нататък.) Хубавото е, че я виждам за втори път и я гледам със съвсем различни очи. Първите три седмици в университета дават резултати!

По време на среднощната обиколка на музея навсякъде се чуваше гръмогласния смях на Ана, след който не можеш да останеш сериозен. А след това другите отидоха да хапват, аз получавайки смс от Флориан за "откриване на изложба с добро вино", предадох информацията и се прибрах към къщи.

Party Time

Първо думата ми е за Флориан (колега от курса), който е човекът знаещ за всички събития в Линц. Редовно изпада сутрин и помежду другото споменава къде е бил снощи или как добре си е изкарал на еди-коя си изложба. След като Ана няколко пъти му се скара, в момента е натоварен с отговорността да пост-ва събитията в групата ни във Фейсбук или да праща смс-и, когато е необходимо.

А тази седмица културната програма включваше:

1. Intermediales Computermusik KONZERT - в зала DeepSpace на Ars Electronica Centre
2. KUNST CAMPUS LENTOS - или студентско парти в музея Лентос

И на двете се забавлявахме, на първото по-скоро гледахме с погледи "WTF?", защото представляше експериментални звукови, визуални и танцови пърформаси.

Самата зала е огромна и по принцип в нея прожектират неща, които се гледат с 3д очила. Настанихме се на предна линия на розовите възглавници на пода. Мммм...


На всички най-много ни хареса работата на един грък, който беше миксирал звук със снимки от демонстрациите в Гърция това лято (Absolute Athens - Orestis Karamanlis).

Другото интересно беше танцовият пърформанс - една мацка танцуваше около роял и с движенията си генерираше странни звуци.


Имаше и network performace - онлайн среща на няколко човека, които пускаха семпъли от местата, на които са в момента и това създаваше особен звуков пейзаж.


Последната работа беше на нашия учител - Andreas Weixler. Този път визуални картини, които се променяха под звуците на саксофон и роял.


Накрая всичко приключи в Strum - едно от най-култовите заведения, близо е до Ars Electronica и всички от "арт" средите се отбиват там. Попаднахме на пънк сбирка, продаваха тениски, винили и наоколо се размотаваха татуирани типове с кучета...

Типично за това време на годината австрийско питие е щурм - нещо като младо вино, има го бяло или червено. Аз пробвах червеното.

P.S.
Японските ни колеги ще правят презентация другата сряда на университета от който идват (IAMAS) и на работите си.... Както каза един колега "дано използват езика на тялото"...

Тук успях да ги хвана двамата на снимка

The Reactable

Уау, в момента имам лекция при един от изобретателите на The Reactable.

Видео...

The Reactable is a revolutionary new electronic musical instrument designed to create and perform the music of today and tomorrow. It combines state of the art technologies with a simple and intuitive design, which enables musicians to experiment with sound, change its structure, control its parameters and be creative in a direct and refreshing way, unlike anything you have ever known before.

Introduction to Sensortechnology and Microcontrollers

Midnight smoke

С Герда решихме, че ни се пуши посред нощ и свихме с тютюн някакви цигари. И след това сладки приказки за ломо на терасата.

Строят театър

Сутрин, тръгвайки за училище, най-много чакам на този светофар. Зад оградата има четири огромни крана на фирмата Strabag (Инжстрой), които строят нов театър. Интересното е, че винаги наоколо има зяпачи - много са ми симпатични!

Corssing the bridge - Тhe sound of...

Харесва ми мисълта за това, как всяка сутрин преминавам през моста от другата страна на града. Чудех се за колко ли време водата стига до Видин примерно...

Jabberwocky

Вече не знам дали има език, който да говоря правилно. Постоянно смесвам холандски и немски, постоянно не мога да се изкажа на английски, постоянно се чудя мога ли да говоря български...

Helena на Marco Evaristti

През 2000-та година Марко Еваристи излага блендери с живи златни рибки и дава на публиката шанс да ги включат. След това той е осъден.

Защото не само, че е имало хора, които са ги включили, но се оказва, че артистът е имал резервни рибки, очевидно очаквайки това да се случи.

Напомня ми на Марина Абрамович, която поставя 72 обекта на маса и кани публиката да прави каквото иска с нея (Rhythm 0, 1974). Един от обектите е зареден пистолет и човек от публиката го опира до главата й.

Снимка на деня

Прозорецът, срещу прозореца ми.

Маутхаузен

Събота сутрин. Спане до късно и както правех сутрешните си упражнения се озовах с четирима португалци в словашка кола и на път за един от концентрационните лагери около Линц.



Мястото е ужасно. Не препоръчвам на никой да ходи в такъв лагер, като туристическа разходка. Може би, само ако наистина е любопитен.



Въпреки, че повечето информация беше на немски, дори и само атмосферата, снимките и рисунките наоколо караха да настръхнеш. Умът ми не го побира как е възможно да е съществувало подобно място.

Оказа се, че петима българи са пребивавали там, намерих интервю на единственият от тях оцелял.


Това е българският паметник в комплекса.

Освен газовите камери, крематориума и всички други стаи и помещения, едно най-страшните е каменоломната, до която се стига по "Стълбата на смъртта".





Ще спестя подробностите, но най-лошото в случая е, че човечеството сякаш не е успяло да си направи изводите и да научи урока.

Мир на праха на всички изстрадали и загинали там!

Small Connection на Hideaki Ogawa

Продължавам с японската тема.



Small Connection е за любими хора, разделени от растояние. Двете топки са свързани с Интернет и когато единият докосва едната - другата, дори да е на другият край на света - започва да променя цвета си.

Това е опит за придаване на настроение, присъствие или атмосфера oт дистанция, чрез употребата на нови технологии.

А Hideaki Ogawa е мой преподавател.

Другарче за тренировка

Добре сме се намерили с Хенинг. Ходим заедно на тренировки по айкидо. За да се запишем официално в четвъртък сутринта, тръгнахме в 8 с колелата до другия университет. Духаше вятър и на моменти едва карах. Проверихме, че общо сме направили около 10 километра. После розови бузи и тръпнещи крака.

Той е по германскому - спазва стриктно правилата и кара само по разрешените места. Аз, като една свикнала на софийския тормоз колоездачка, на пътя съм агресивна, нямам задни светлини и 'Газиииим' :)))))

Пух-ът после се паркира върху килим от листа.



Колелото още не може да свикне с мен, захапа на няколко пъти дънките и веригата понякога пада. Миналата неделя влязох с омазани ръце в една бензиностанция, за да купя батерии. Проговорих на ужасен немски и извадих да платя с черни ръце. Двамата бензинджии стояха почти безмълвни докато излязох.

Подсещанка:
Опитай се да намериш гаечен ключ за да си качиш седалката на колелото.

Wish Piece на Yoko Ono (1996)

Разказват ни за интересни проекти и с цел да не забравя, а и да споделя ще пиша за някои тук.

Започвам с Йоко Оно, която е изключителен артист, но е позната, както самата тя казва, като "най-известната вдовица".

Една от работите и е Wish Piece. Представлява дърво, което разцъфтява от закачените на него желания.



На нейния сайт има и пълни инструкции.

Японскaта нишка

Специалността ми в университета има връзки с няколко други по света и може да се ходи на разменни начала за по един семестър до Испания, Япония, Бразилия, Австралия и други.

Аз обаче, искам да разкажа за японците, които са тук, както и за постоянния полъх на Япония, който се усеща, и в който съвсем съзнателно се потопявам!

Първото ми впечатление от японските студенти беше, че те не говорят английски. Или поне английският им е изключително странен и малко хора успяват да ги разберат. Това повдига въпроса как си купуват хляб в супермаркета и как уреждат документи и т.н. Загадка. Вчера стигнахме до извода, че единият ми съученик е постоянно в друго измерение, само тялото му се движи тук. Той е най-некомуникативният от всичките. А не че не иска да си говорим, напротив, просто няма как да се разберем. Той носи постоянно малка червена чанта около кръста си, такава сервитьорска. Загадка.

Другото момче заспа на първия ден на една от лекциите. После ми разказаха как в токийското метро всички заспиват, след като се качат и се събуждат на спирката преди тяхната, имат си вграден часовник някакъв. Загадка.

Както и да е, от хората в класа ми доста са били в Япония, което за мен е почти като друга планета. Багер от Турция, даже е живял в шинтоиски храм и е имал няколко конфузни ситуации, когато по истанбулски обичай награбил да целува човека срещу него за здравей. Лошо :))))))

В понеделник имахме презентация на дипломните работи на двама от завършващите студенти. Едната беше на Мауро, представляваща чинийка пълна с вода, в която той поставяше два разцъфнали цвята, движейки ги по повърхността и с тях правеше музика със семпъли от популярна японска поп банда.


Представянето на работата му приличаше много на традиционното поднасяне на чай. Такова мълчаливо и магическо.

След това той обясни и концепцията си, от което научих много неща:

Kотодама или кототама e вярата, че японски мистични сили живеят в думите и имената. Някои от преводите са "Душата на езика", "Духа на езика", "Силата на езика", "Силата на словото", "Вълшебната дума", и "Свещен звук". Според тях думите влияят на нашата околна среда, тяло, ум и душа, в което напълно вярвам!

Ма е думата за празно пространство. (Уикипедия)

Ренга е жанр в японското изкуство. Това са поетични игри, в които единият от играещите произнася част от стих, а другият трябва да си спомни или сам да измисли втората половина. Един вид съвместна изработка на стихове. (още тук)

Кагура е танцово и пантомимно драматизиране на шинтоистки сюжети, по правило от древните хроники. В шинтоистките храмове са отредени специални места (павилиони за кагура) за изпълнението на ритуалните танцово-пантомимни драматизации. Японският театър Но (съществуващ от ХV в.) се развива на базата на шинтоистката кагура. (връзка).

Интересното заключение на Мауро беше, че Шинтоизмът е вид операционна система за Япония, а другите религии и вярвания са нещо като отделни приложения.

С риск този пост да стане много дълъг искам да разкажа и за тренировката ми по яйдо. (отидох само за проба, може би другият семестър ще съм редовна). В айкидо сме се учили да използваме бокен, но тук има няколко вида основни кати, с които овладяваш меча.

Усещането да си облечен с кимоно, колената ти на пода на залата, да държиш бокен в ръка, очаквайки да извикат на японски името на катата и ти да я изпълниш...

След два дни си с мускулна треска на дясната ръка, изтъркани колене и зарибен повече от всякога!

А в четвъртъчната обедна пауза по стечение на обстоятелствата ядохме в японски ресторант.





Вегетарианската ми порция не беше много вкусна, явно си е за почитателите на морската храна. За сметка на това сушито, което взехме в събота за вкъщи си заслужаваше!

И като за край - в една от лекциите през тази седмица (Media Archeology) ни дадоха задача да намерим нещо интересно в Dead Media Project. Aз се спрях на куклата каракури.

Това са японски механични кукли от 18-ти и 19-ти век. Думата означава нещо като "закачливо механично устройство". Имало е три типа каракури - първите са се използвали в театрите, вторите за малки домашни представления, а последните са участвали в религиозни фестивали, за да представят митове или легенди.

Една от най-известните такива кукли е в Британския музей.


Тя започва да се движи, когато сложиш купичка чай на нея, спира, когато я вземеш и след като е изпита и върната на подноса, куклата се връща на началната си позиция. Според Уикипедия 'It is typically powered by a wound spring made of whalebone, and the actions are controlled by a set of cams and levers'. Нямам идея как работят, но са прекрасни!

Няколко видеа, които ми попаднаха: чаената кукла в действие, такава, която стреля с лък и една много смешна реклама.

(A на презентацията гласът ми трепереше, трябва да поработя над това)

Домо аригато за вниманието! (bow down)

Дунав

Круизните кораби
в октомврийска сутрин
спряли, мокри и празни
от нощния дъжд.

Кафето

След няколко месечно доброволно въздържание (което ми се отрази доста добре) взех "здравословното, информирано и демократично решение" да се върна отново към кафето.

Напоследък е от "мензата" долу и е доста силно. Днес обаче Багер ни показа как да си го правим в кухнята на етажа.

И е със сметана и бучка захар.

Поздрав, бате!

Мммммммм

Снимка на деня и Джаспарини

След огромното количество информация, което получих днес, след като отново гледката по моста беше невероятна и след разговор с вкъщи се оказа, че трябва да намеря начин да взема заека при мен. Майка ми не иска да се грижи за него, за което малко я разбирам, понеже двама мъже (понякога и трима) и една котка са на раменете й.

Дано хазяинът да разреши, и документите и процедурите по минаване на граници с домашен любимец да не са много сложни...

The giant dwarf

От петък до петък

Започна се с неформална среща на старите и новите студенти от специалността. Общо сме около 15-20 човека и повечето вече се познаваха. Обиколката из града тръгна от Urfahranermarkt което е малък увеселителен парк, близо до сградата, в която са лекциите. Пълно е с люлки, виенски колела и огромни тенти, под които се пеят кавъри на всякакви песни, от банди, облечени в къси панталонки, тиранти и 3/4-ти чорапи. Именно там беше първата спирка, нещо като тест за новодошлите, издържан успешно от всички! Следваше Strum, което е едно от най-известните заведения. Намира се точно до големия музей Ars Electronica.

Там се натъкнахме на модно шоу на открито и се посмяхме на походката на някои от моделите.
Следваше друго заведение, с доста приятна атмосфера и ретро мебели. И накрая Solaris, където след леки танци към 2 се поразотидохме.

В съботата беше местната Нощ на музеите и стреляйки напосоки от къде да започнем, попаднахме на Стоматологичния музей, притичвайки набързо през типичната миризма. След това Lentos Muesum и Ars Electronica Center, които са две сгради със стъклени фасади, греещи през нощта с разноцветни светлини.

В неделя се качих до църквата на един от хълмовете наоколо. Отидох пеша и ми отне около час, но бях възнаградена с дърво с червени ябълки по пътя.

В понеделник започнахме лекции. Преподават ми много интересни хора. Moга да се похваля само, че направих първия си сензор, свързвайки ЛЕД лампичка с транзистор. С колегите се разбираме много добре, с мацката от Словения сме голяма банда, тя говори много и се смее силно и продължително.

През седмицата успях да отида на гости на хазяина си, който ме покани на закуска, състояща се от пресни хлебчета с масло, полупрозрачни парченца сирене и домат. Но след това имаше домашно сладко от праскови, приготвено от дърво от градината на къщата, в която живея - ммммммм. Подписах договор за стаята и засега останаха още само малко бумащини за уреждане.

Започнах да качвам килограми. Храната е странна. Хляба е малко горчив, още съм в търсене на най-близкия до нашия.

"Come away with me in the night" на Нора Джоунс беше саундтракът на една от вечерите.

Успяхме да си намерим съквартирантка за четвъртата стая и сме KunstUni апартамент. Тя се казва Герда и е захарче с руса коса.

Вчера отидох на студентска айкидо тренировка. Сенсеят е много мил, спокоен и внимателен. Разпита ме от къде съм и колко време съм тренирала. Той преподава и яйдо, може би направо ще продължа при него. След тренировката ядохме пица с Хенинг и се прибирахме в дъжда от другия край на града, минавайки през мост над Дунав, който е полупрозрачен и с паднали жълти листа по него.

Водя много приятна форма на студентски живот, поне преди да се е изчерпал началния бюджет. Лягам си късно. Мотаем се след лекции - или на кафе или на по бира из града. Хапва се топъл леберкез или от пекарната. Заспивам, докато чета и се събуждам в ранни зори за да изгася лампата. Сънувам много цветни и запомнящи се сънища. Имам чуството, че с хората тук съм се познавала винаги, просто известно време не сме били заедно.

Снимка на деня