Не знам дали се сещате за момента в Матрицата, когато инсталираха на Нео програмата за владеене на бойни изкуства и в главата му имаше включено нещо и едва го удържаха на стола – напоследък съм редовно с това усещане. Отивам към 11 ч. на лекции, след като съм си легнала почти в 2-3-4 през нощта и едва се надигам към 10 (часовника се snooz-ва от 8.30), даже два дни съм без сутрешните упражнения, за което имам угризения.
Вечер се прибирам с пулсираща глава, пълна с информация и леко главоболие, което искам да сваля като шапка. То отминава полека, докато си направя готова супа, хапвам я набързо в кухнята и сядам отново да чета поредната статия.
Вчера направих един месец, откакто съм тук.
Днес за пръв път ме провериха в трамвая. След като официално станеш жител на града, притежавайки „Activ Pass”, имаш правото на карта за целия градски транспорт за 10 евро, важаща един месец. Отскоро започнах да се глезя с трамвая, преди това яхвах колелото.
Днес тренировката по айкидо беше много добра, преподаваше ни една симпатична украинка, която ме похвали. На мен обаче, не ми достига въздух. Ще трябва да започна с тичането и не трябва да го отлагам. Успях да спазя днешния Екадаши, след малко ще съм на ябълка и чай. Разочаровах Герда и Юрген, които искаха да ми оставят спагети с риба тон.
Утре вероятно ще имам синини на китките. Болката изгражда характера, както казва моя сенсей!
No comments:
Post a Comment