Аз обаче, искам да разкажа за японците, които са тук, както и за постоянния полъх на Япония, който се усеща, и в който съвсем съзнателно се потопявам!
Първото ми впечатление от японските студенти беше, че те не говорят английски. Или поне английският им е изключително странен и малко хора успяват да ги разберат. Това повдига въпроса как си купуват хляб в супермаркета и как уреждат документи и т.н. Загадка. Вчера стигнахме до извода, че единият ми съученик е постоянно в друго измерение, само тялото му се движи тук. Той е най-некомуникативният от всичките. А не че не иска да си говорим, напротив, просто няма как да се разберем. Той носи постоянно малка червена чанта около кръста си, такава сервитьорска. Загадка.
Другото момче заспа на първия ден на една от лекциите. После ми разказаха как в токийското метро всички заспиват, след като се качат и се събуждат на спирката преди тяхната, имат си вграден часовник някакъв. Загадка.
Както и да е, от хората в класа ми доста са били в Япония, което за мен е почти като друга планета. Багер от Турция, даже е живял в шинтоиски храм и е имал няколко конфузни ситуации, когато по истанбулски обичай награбил да целува човека срещу него за здравей. Лошо :))))))
В понеделник имахме презентация на дипломните работи на двама от завършващите студенти. Едната беше на Мауро, представляваща чинийка пълна с вода, в която той поставяше два разцъфнали цвята, движейки ги по повърхността и с тях правеше музика със семпъли от популярна японска поп банда.
Представянето на работата му приличаше много на традиционното поднасяне на чай. Такова мълчаливо и магическо.
След това той обясни и концепцията си, от което научих много неща:
Kотодама или кототама e вярата, че японски мистични сили живеят в думите и имената. Някои от преводите са "Душата на езика", "Духа на езика", "Силата на езика", "Силата на словото", "Вълшебната дума", и "Свещен звук". Според тях думите влияят на нашата околна среда, тяло, ум и душа, в което напълно вярвам!
Ма е думата за празно пространство. (Уикипедия)
Ренга е жанр в японското изкуство. Това са поетични игри, в които единият от играещите произнася част от стих, а другият трябва да си спомни или сам да измисли втората половина. Един вид съвместна изработка на стихове. (още тук)
Кагура е танцово и пантомимно драматизиране на шинтоистки сюжети, по правило от древните хроники. В шинтоистките храмове са отредени специални места (павилиони за кагура) за изпълнението на ритуалните танцово-пантомимни драматизации. Японският театър Но (съществуващ от ХV в.) се развива на базата на шинтоистката кагура. (връзка).
Интересното заключение на Мауро беше, че Шинтоизмът е вид операционна система за Япония, а другите религии и вярвания са нещо като отделни приложения.
С риск този пост да стане много дълъг искам да разкажа и за тренировката ми по яйдо. (отидох само за проба, може би другият семестър ще съм редовна). В айкидо сме се учили да използваме бокен, но тук има няколко вида основни кати, с които овладяваш меча.
Усещането да си облечен с кимоно, колената ти на пода на залата, да държиш бокен в ръка, очаквайки да извикат на японски името на катата и ти да я изпълниш...
След два дни си с мускулна треска на дясната ръка, изтъркани колене и зарибен повече от всякога!
А в четвъртъчната обедна пауза по стечение на обстоятелствата ядохме в японски ресторант.
Вегетарианската ми порция не беше много вкусна, явно си е за почитателите на морската храна. За сметка на това сушито, което взехме в събота за вкъщи си заслужаваше!
И като за край - в една от лекциите през тази седмица (Media Archeology) ни дадоха задача да намерим нещо интересно в Dead Media Project. Aз се спрях на куклата каракури.
Това са японски механични кукли от 18-ти и 19-ти век. Думата означава нещо като "закачливо механично устройство". Имало е три типа каракури - първите са се използвали в театрите, вторите за малки домашни представления, а последните са участвали в религиозни фестивали, за да представят митове или легенди.
Една от най-известните такива кукли е в Британския музей.
Тя започва да се движи, когато сложиш купичка чай на нея, спира, когато я вземеш и след като е изпита и върната на подноса, куклата се връща на началната си позиция. Според Уикипедия 'It is typically powered by a wound spring made of whalebone, and the actions are controlled by a set of cams and levers'. Нямам идея как работят, но са прекрасни!
Няколко видеа, които ми попаднаха: чаената кукла в действие, такава, която стреля с лък и една много смешна реклама.
(A на презентацията гласът ми трепереше, трябва да поработя над това)
Домо аригато за вниманието! (bow down)
No comments:
Post a Comment