2009 - Мъничко остана

Наближава края на 2009. Беше година изпълнена с толкова много емоции и случки, след които не си вече същия човек. Опитвам се да подредя пъзела, явно има много уроци, които трябва да се научат. Трябва и да си намисля желания за следващата...

Използвах една от тези програмки на Фейсбук, за статистика на годината в статуси... Хм, храна, Джаспарини, боядисването за Недко Солаков и заминаването ми - това са темите, хм.

Не знам дали искам да си направя такъв списък като през 2008... По скоро ще се опитам да събера поуките. Сетих се за едно стихотворение, което ми попадна преди време:

Time

by Carlos Drummond de Andrade

Who had the idea of slicing time into pieces,
which were given the name of year,
was a genius person.
Industrialized hope
pushing it to the limits of its exhaustiveness.

Twelve months are enough for any human being to get tired and give up.

Then comes the miracle of renovation and all stars once again
we pick up another number wishing that
from now on everything will be different..

...For you,
I wish your dreams fulfilled.
The love you waited.
Hope renewed.

For you,
I wish all the colors of life.
All happiness you can smile to
All songs you can thrill.

For you in this new year,
Wish all friends to be better,
May your family be more united,
May your life be more lived.

I would like to wish you so many things.
But nothing would be enough...

So, I wish only that you have many wishes.
Big wishes and may they move you further every single minute,
on route to your happiness!