Започна се с неформална среща на старите и новите студенти от специалността. Общо сме около 15-20 човека и повечето вече се познаваха. Обиколката из града тръгна от Urfahranermarkt което е малък увеселителен парк, близо до сградата, в която са лекциите. Пълно е с люлки, виенски колела и огромни тенти, под които се пеят кавъри на всякакви песни, от банди, облечени в къси панталонки, тиранти и 3/4-ти чорапи. Именно там беше първата спирка, нещо като тест за новодошлите, издържан успешно от всички! Следваше Strum, което е едно от най-известните заведения. Намира се точно до големия музей Ars Electronica.
Там се натъкнахме на модно шоу на открито и се посмяхме на походката на някои от моделите.
Следваше друго заведение, с доста приятна атмосфера и ретро мебели. И накрая Solaris, където след леки танци към 2 се поразотидохме.
В съботата беше местната Нощ на музеите и стреляйки напосоки от къде да започнем, попаднахме на Стоматологичния музей, притичвайки набързо през типичната миризма. След това Lentos Muesum и Ars Electronica Center, които са две сгради със стъклени фасади, греещи през нощта с разноцветни светлини.
В неделя се качих до църквата на един от хълмовете наоколо. Отидох пеша и ми отне около час, но бях възнаградена с дърво с червени ябълки по пътя.
В понеделник започнахме лекции. Преподават ми много интересни хора. Moга да се похваля само, че направих първия си сензор, свързвайки ЛЕД лампичка с транзистор. С колегите се разбираме много добре, с мацката от Словения сме голяма банда, тя говори много и се смее силно и продължително.
През седмицата успях да отида на гости на хазяина си, който ме покани на закуска, състояща се от пресни хлебчета с масло, полупрозрачни парченца сирене и домат. Но след това имаше домашно сладко от праскови, приготвено от дърво от градината на къщата, в която живея - ммммммм. Подписах договор за стаята и засега останаха още само малко бумащини за уреждане.
Започнах да качвам килограми. Храната е странна. Хляба е малко горчив, още съм в търсене на най-близкия до нашия.
"Come away with me in the night" на Нора Джоунс беше саундтракът на една от вечерите.
Успяхме да си намерим съквартирантка за четвъртата стая и сме KunstUni апартамент. Тя се казва Герда и е захарче с руса коса.
Вчера отидох на студентска айкидо тренировка. Сенсеят е много мил, спокоен и внимателен. Разпита ме от къде съм и колко време съм тренирала. Той преподава и яйдо, може би направо ще продължа при него. След тренировката ядохме пица с Хенинг и се прибирахме в дъжда от другия край на града, минавайки през мост над Дунав, който е полупрозрачен и с паднали жълти листа по него.
Водя много приятна форма на студентски живот, поне преди да се е изчерпал началния бюджет. Лягам си късно. Мотаем се след лекции - или на кафе или на по бира из града. Хапва се топъл леберкез или от пекарната. Заспивам, докато чета и се събуждам в ранни зори за да изгася лампата. Сънувам много цветни и запомнящи се сънища. Имам чуството, че с хората тук съм се познавала винаги, просто известно време не сме били заедно.
2 comments:
Oooх колко яко звучи всичко това =)
Завиждам благородно!
И отивам да си направя чай и да си спомням за моя престой в Унгария :)
Да, чайче и аз след малко! :)
Post a Comment