2010

...Human beings are not born once and for all on the day their mothers give birth to them, but...life obliges them over and over again to give birth to themselves.

Gabriel García Márquez

Нека 2010 да донесе сили да продължаваме да правим нещата, които обичаме и сили за нов, още по-хубав живот!

Лютеница на баба Льони

Домати, чушки, моркови
Морковите се сваряват, докато поомекнат. Всичко се смила и слага в дълбок казан или тава на огнището. Добавят се сол, захар и олио. Бърка се постоянно, докато се сгъсти.
Най-вкусната филия на света!

Стол по Джоузеф Косут

През 1965 г. Джоузеф Косут излага дървен стол, фотография и речникова дефиниция на думата “стол” в култовата концептуална работа "Един и три стола". Една вметка от Eric Ku:

Светът се върти около една бучка захар*

На масата вкъщи и в малката университетска кухня винаги има купичка с бучки захар. Спомних си за кутията с бучки, долу при баба ми...

А в Турция когато попиташ някой дали иска захар в кафето си, той казва: "Благодаря, просто потопи пръстче в него за малко".

И Нина Симон - I want a little sugar in my bowl I want a little sweetness down in my soul...

* Всъщност гледах Светът е голям и спасения дебне отвсякъде.

2009 - Мъничко остана

Наближава края на 2009. Беше година изпълнена с толкова много емоции и случки, след които не си вече същия човек. Опитвам се да подредя пъзела, явно има много уроци, които трябва да се научат. Трябва и да си намисля желания за следващата...

Използвах една от тези програмки на Фейсбук, за статистика на годината в статуси... Хм, храна, Джаспарини, боядисването за Недко Солаков и заминаването ми - това са темите, хм.

Не знам дали искам да си направя такъв списък като през 2008... По скоро ще се опитам да събера поуките. Сетих се за едно стихотворение, което ми попадна преди време:

Time

by Carlos Drummond de Andrade

Who had the idea of slicing time into pieces,
which were given the name of year,
was a genius person.
Industrialized hope
pushing it to the limits of its exhaustiveness.

Twelve months are enough for any human being to get tired and give up.

Then comes the miracle of renovation and all stars once again
we pick up another number wishing that
from now on everything will be different..

...For you,
I wish your dreams fulfilled.
The love you waited.
Hope renewed.

For you,
I wish all the colors of life.
All happiness you can smile to
All songs you can thrill.

For you in this new year,
Wish all friends to be better,
May your family be more united,
May your life be more lived.

I would like to wish you so many things.
But nothing would be enough...

So, I wish only that you have many wishes.
Big wishes and may they move you further every single minute,
on route to your happiness!

Snow stones

По тротоарите и пешеходните зони из града са разхвърляни такива шарени или бели камъчета, за да не се подхлъзне човек. Напомнят ми за Хензел и Гретел...

Тhe Army

Книга на промените каза, че ми се пада Shih / The Army

This hexagram is made up of the trigrams K'an, water, and K'un, earth, and thus it symbolizes the ground water stored up in the earth. In the same way military strength is stored up in the mass of the people–invisible in times of peace but always ready for use as a source of power.

The army needs perseverance And a strong man. Good fortune without blame.

тук

Предколедно...

Събуждане в 7. По това време е още тъмно, скоро не бях ставала толкова рано... Чакам за среща с Багер и Ана. И двамата закъсняват, едва намерихме мястото и все пак сме изпуснали часа. После кафе при Ана, купихме пресен хляб и от онези сокчета в пластмасова опаковка с прикачена сламка.
В паузата на лекцията в Арс Електроника се замерахме със снежни топки на терсата! Следобедно кафенце на площада, близо до който се местим. Мирсини ми разказа случай с българка в Гърция, за който не знаех нищо. Вкъщи си сготвих супичка, а Герда си замина подарявайки миксер за всички нас в апартамента, най-щастлива е Лиса, която ще може да прави още сладкиши. Изтеглих си Светът е голям и спасение дебне отвсякъде - с комбинирани английски и китайски субтитри е... Пия чайче с лайка и мисля да седна да го изгледам.

Говорихме си с Ана за цялото това вълшебство, което е около нас. За това как всички подреждаме един пулсиращ пъзел. Това бълбукане и извиране на емоции и моменти... Може би защото е Коледа, или може би защото всички наоколо са вълшебници. Или пък както Хенинг подсети 'There is no spoon''...

Чорапките на Мирсини и пандата Маги по време на лекция

Moving

Огромна камара с кашони и два чувала с балончета за пукане. Още само два дни сме в тези стаи.

Днес участвахме в откриване-протест на колегите от специалността Текстил. И при тях положението с пространството за студентите не достига и за това те построили тази малка барака от рециклирани материали. В нея ще се откриват изложби и ще има място за ателиета, споделиха с ирония на откриването. Разбира се имаше Gluehwein, топлото вино, след него по теб остава леко натрапчива миризма...

Снежец

Днес вече е зима.

Katie Paterson

Наскоро ми попаднха две нейни работи...

Замръзената музика от няколко ледника, изсвирена на грамофонна плоча, докато се разтопи...
и
Превърнатата в морзов код Лунна соната, пратена до Луната и след това изсвирена отново със загубите от пътя...

Katie Paterson

Аналог

Намерих снимки, правени с Ломо-то на пандата. Колко относително е времето...

The tram angel

Вчера в трамвая заедно с кондуктора вървеше и момиче, облечена като ангел и раздаваше шоколади...

Original*

Беше различна седмица. Нямахме лекции, а един workshop в който сутрините гледахме презентации, а следобедите работехме в студио. Крис Циглер - водещият, се занимава от години с нови медии и по-точно търси връзката между танца и визуалните изкуства. Инсталацията, която построихме се казва Forest - 16 луминисцентни лампи, които висят от тавана и реагират със светлина на движението наоколо. В четирите края има и високоговорители, които също са свързани.
Разделихме се на три отбора и всеки трябваше да използва пространството с някаква идея. Тим, Хенинг и аз си избрахме темата "Разпит". В средата на инсталацияте седи човек с микрофон, който трябва да отговоря на въроси на обикалящия наоколо разпитващ. Системата е настроена така, че реагира на бързината на движението и или удължава гласа или го спира съвсем.
Багер и Мирсини имаха страхотна идея - границата между двете им държави, Турция и Гърция е осеяна с минни полета. Те трябваше да се опитат да преминат гората с лампите с равномерна и бавна скорост, а ако някой мръднеше рязко - се чуваше предупредителен сигнал и избухване на бомба. Ана и Дейвид намериха изречение с 9 думи (9 са полетата) и записаха всяка дума на различен език. С движението в полето човекът, който е вътре трябваше да разкрие коя дума се крие там и да подреди изречението.

Много се забавлявахме! Седмицата обаче беше малко тежка за всички...

*Leftfield

Zehr gut

Имам първата си оценка! Zehr gut по Медиа археология. Йееееееееeeeee

Истанбул отново

Докато пишехме абстракт за един от проектите отворихме google maps за да видим кой къде живее. Аз пробвах с инструкции от Линц до Своге пеша, даде ми 433 стъпки и време около 9 дена и 21 часа. Ана, Хенинг и Дейвид, както и аз, сме от малки градчета, но Багер е от Истанбул и близо до него е онзи ретро трамвай, на който така и не се качихме - от азиатската страна. Често ми се случва да ме обхваща носталгия по Истанбул... Не знам кое е точно притегателното в него, но ако веднъж си бил там, няма как да не го носиш винаги в себе си. Тази сладко-горчива тъга на старите къщи, Босфора и котките...

Stage Based Interaction

Тази седмица сме в студио. Днес започнахме монтирането на инсталацията. Накрая ще трябва да прилича на това.

Ммммммм

Днес работим дружно над лазерните проектори в университета. Получих два подаръка :))))) Шоколаденият Св. Николас и това малко марципанено прасенце:

След хапване на полуразтопен сладолед последното запояване успя. Чуствам се като бижутер, работя с миниатюрни жички. На моменти погледа се разфокусира и от изпаренията се замайвам. И сега продължавам...

Чадърът като четка... (Liu Hsiang-Ling)

Отново попаднах на прекрасен чадър...

Положението в кухнята в събота сутрин

Това заварих на масата днес. Лиса и нейната приятелка са ги приготвили снощи. Сега сладките трябва да отлежат две седмици, за да омекнат и поемат аромата на конфитюра.

Theremin

Ако в някоя студена и дъждовна вечер ви трябва чай с ром и канела за душата... Гледайте този филм.

Vodafone Symphonia

Както и това...

Снимка на деня

Последен час по Sesnortechnology. Свързахме ардуино с PureData.

Million-to-one chances crop up nine times out of ten

Разбира се, че когато изляза с бялото яке, ще ми падне веригата на колелото. И то не само на отиване, ами и на връщане.

Gluehwein

Скоро ще се местим в нова сграда и днес ни събраха, за да обсъдим разпределението на стаите и пространствата. После имаше почерпка от професорите ни - Gluehwein и сладкиши.
Gluehwein всъщност е топло вино с парченца плод вътре - най-често ябълка или мандарина. Австрийците го пият около Коледа и моята първа чаша беше в събота, когато излязохме специално за случая. А в града вече коледните светлини са включени! Mммм

Кекс с вода (от мама)

6 яйца
2 ч.ч захар
6 лъж. олио
6 лъж. вода
2 ч. ч. брашно, 1 пакетче бакпулвер
1 лимон - кората му
пакетче ванилия
Пече се на 180 градуса.

Все забравям да го пробвам този кекс, може би следващата събота и неделя.

Water to air

Интересен текст, провокиращ ме да си купя нови книги. Преди малко някой седеше на стола до бюрото ми. Снощи - топло вино, зимно мохито и салса. Студено прибиране вкъщи. Китайски филм като странен трип. Крем супа, без пасатор = супа с разни неща. One giant leap - My culture. Отново ще легна късно.

Обичам

...тези дръжки на светофарите за велосипеди! Толкова са удобни!

Onigiri Factory

Вчера вечерта участвах в едно от най-забавните неща в живота си! Бях част от поточна линия, в която правехме оризови топки, с идеята да открием идеалните съставки за идеалната оризова топка. Проектът разбира се, е на приятелите ни от Япония, и още веднага след като Казу прати мейл с молба за помощ му писах, че с удоволствие ще участвам! През седмицата имахме няколко тренировки, на които изядохме огромно количество ориз и японски специалитети. А снощи отборът от 6 човека, всеки въоръжен с компютър за задаването на колко грама да е ориза или каква плънка да се сложи, застана пред публиката в бар Zum Rothen Krebsen, и поточната линия започна.
Получи се страхотно парти и много се смяхме. Японците, за съжаление, си тръгват в понеделник, много ще ни липсват!

P.S.
Прилагам кратко описание на проекта:
'In Japan when we travel we almost always take “onigiri” with us. A long time ago it was said, that woman who can’t make good onigiri won’t be married. So now, please allow us to introduce “The Onigiri Production Factory” which calls upon many of Japans highest technologies while still retaining the atmosphere of the good old years.'

Неделя

Слънцето
разкърши ръце.
Мъглата избяга.

Charlotte Gainsbourg

Мацката от 'The sience of sleep' и 'Im not there' се оказа дъщеря на Серж Гейнсбург. Последният й албум е продуциран от Бек. Ммм чакам с нетърпение.

The british museum had lost it's charm...

Мъглата навън е като мляко. Едва виждам отсрещната сграда.

Be There

Събудих се с главоболието, с което легнах. След късото кафе в Cubus между двете лекции малко се събудих, но пак главата ми тежи. Не знам от какво е, сигурно от недоспиването и умората след тренировка. Сега слушам за капуейра, humanizing nature, Санторини, турски хора̀, немски табелки, спестовни касички и вълшебни килимчета. А малко по-късно ще готвим мусака.

Панда ден

Това е новото ми приятелче! Получих го от Магинка! Сега Спонджбоб си има компания!

Интересното е, че идва точно в момента, когато пандата от зоологическата градина във Виена, Фу Лонг, се върна вкъщи в Китай. Това беше отразено много подробно в пресата и австрийците са много тъжни. Фу Лонг е първото бебе-панда, родено в Европа за последните 25 години.

Twice I turn my back on you

Вчера заспах с лаптопа настрани и на светеща лампа. Спомням си, по някое време се усетих, вече се беше развиделило, нямах сили да си отворя повече очите. Отново всеки ден е сякаш седмица. Днес се прибрах в 12 от университета, опитвахме се да подкараме ардуино борд-а, трябваше да дозапоявам някои от хлабавите връзки. Получила съм пратка по пощата, утре сутринта ще мина да проверя. Пихме чай и разговори за какво ли не.

Печени ябълки

Първите, които приготвям в живота си. Захарта не успя да се карамелизира, въперки това всички ги харесаха!

Have a break.

Have a sun.

Duality на ART+COM (2007)

Дигиталните вълни преминават в истински, когато достигнат басейна.
Една от многото спиращи дъха работи на ART+COM.

Say nothing

Снощи докато заспивах имаше момент, в който не минаваше кола навън... Прозорците ми гледат към огромен булевард и времето на тишина между две коли е кратко. А сутринта трамваят беше празен и системата за съобщаване на спирките не работеше. Тишина и само музичка в ушите ми. Пристигнах по-рано и минах покрай реката. Днес отново като огледало.

Quote of the day: You grow by experiencing pain and happiness.

Senseware на български

Стомна, менци, павурче, чешма, вграждане на сянка, бране на рози, червен конец против уроки, полазване, кумичене, предпазване от змейска обич, шевица, дантела, гайтан, билки, самодиви...

От всички тези традиции и понятия трябва да избера вдъхновение и да измисля предмет, отговарящ на следните условия:

• Entertaining
• Subtle (daily life)
• Human Centered Design

Имам една нощ за да го направя.

Drive

Who's gonna tell you when
It's too late
Who's gonna tell you things
Aren't so great
You can't go on
Thinking nothing's wrong, but bye
Who's gonna drive you home tonight

В колко деликатен и нежен свят живеем...

Неделя сутрин

Имам чуството, че това е първата слънчева сутрин от две седмици. Малко по-късно сигурно ще ходим до неделния битак в покрайнините на града. Снощи легнах в 5, обедното кафе ли ми беше прекалено силно...

Shin Chan

Нещо довя отнякъде далечен холандски спомен.


Това филмче го гледаха момичетата, за които се грижех. Не е за деца. Докато търсех в youtbe, попаднах на това :-DDDDDD

Righty - right

Топлата, бяла и светла зала... и мократа вечер, постлана с жълти листа...

Имах нужда от тази тренировка. Днес не беше точно ден. Сутринта се събудих 7 мин. преди началото на лекцията "Намеса в публично пространство". Изкочих за минути от нас и гледахме примери. После плъзнахме из града, за да лепим с магнитно фолио разни неща, които всеки беше приготвил.
Аз принтирах цитати от един от най-любимите ми филми - "Портокал с часовников механизъм" и ги слагах като коментари на стикерите на другите.

После кафе в ОК център, докато по някое време Мирсини не ме подсети, че закъсняваме за другата лекция за деня "Fashionable Technology", а аз съвсем бях забравила за нея. И съответно не бях пратила мейл с необходимите проучвания, които всеки трябваше да направи, както и разни други материали... Изпаднахме с час закъснение...

Докато другите представяха своите презентации намерих нужните ми линкове (да живее Stumbleupon). В последната част ни раздадоха по една ЛЕД лампичка, токопроводими конци и плат, разделиха ни на групи и трябваше да се измисли нещо.

Паднах се с непознато момиче. След кратък brainstorming тя изкочи с идеята за нещо, което показва дали си коленичил правилно в храм за молитва. Лампичката светва, когато сложиш колената си на точната позиция (имаш специални токопроодими наколенки). Нейна беше хрумката, а аз работих по техническата част. Не мога да повярвам какво написах току-що.

На тренировката бяхме четири човека. "Както в гр. дизайн, детайлите са много повече от важни". Палеца на крака е напред, ударът по земята е продължение на бутането на другарчето, трябва да си отпуснат през цялото време...

Сега чай от лайка и ранно лягане (евентуално).

Arduino

И все пак, нямало проблем, че съм завъртяла основата за чипа. Моето първо Ардуино е завършено! Сега ще видим дали работи и ще се опитаме да контролираме с него разни неща в следващите лекции.

Dark

Марлене ме заведе на дегустация на шоколад. В уречения час около десетина човека чакахме пред вратата на магазина и след малко ни отвориха, където учтивите продавачки раздадоха на всеки по една чаша с газирана вода. Собственикът, много типичен австриец - висок, слаб, с очила, разказваше за всеки от видовете. Започнаха с млечен шоколад с ядки и преминаха към тъмни, натурални шоколади от Мадагаскар, Тринидад и Тобаго и Венецуела... Черешката беше тъмен шоколад с далечни нотки на червено вино. После шоколадов ликьор... Моята връзка с шоколада вече не същата...
В петък съм на "Ден на тортата Линцер"...

Shortcut

Сбъдната мечта, да хвана машинката и да се подстрижа сама! Сега сякаш лъчи излизат от главата ми и имам чуството, че мога да се усмихвам два път по-широко, отколкото преди!

А и как да не иска човек да се подстриже :)

Вечер

Снощи беше много тихо навън...